Джудит Макнот - Преди да те срещна

Госпожица Черити вече беше разбрала, че Стивън е някъде в залата, но от това гневът й не беше отслабнал.

— Първото нещо, което ще направя утре сутринта, ще бъде да информирам майката на Лангфорд за неговото безотговорно поведение! — заяви тя, когато Шери се върна при нея.

— За какво точно ще бъда очернен пред майка ми, мадам? — разнесе се гласът на Стивън зад гърба им и момичето замръзна на мястото си.

— Заради това, че закъсня, пакостнико! — войнствено изрече госпожица Черити. — Също и заради това, че прекалено дълго разговаря с организаторките! И че си толкова красив тази вечер! Сега ми целуни ръка и покани Шери на танц. — Вече му беше простила напълно.

Шери се вбеси от факта, че госпожица Черити се предаде толкова лесно. Тя се извърна и установи, че графът я гледа и топло й се усмихва. Всички погледи бяха насочени към нея. Шеридан неохотно подаде ръка на Стивън — така го изискваше протоколът.

— Госпожице Ланкастър, мога ли да ви помоля за честта да ви отведа на дансинга за следващия танц? — попита той, след като й целуна ръка.

— Пусни ми ръката! — гневно прошепна тя, тъй като Стивън продължаваше да задържа дланта й в своята. — Всички ни гледат!

Графът не отместваше очи от нея. Не беше забелязал колко привлекателна е тя, когато е ядосана. Съжали, че не я беше предизвиквал през последните няколко дни — това безспорно щеше да разчупи демонстративното й безразличие към него.

— Пусни ми ръката!

Стивън безпомощно се усмихна. Беше толкова щастлив.

— Искаш да ме накараш да те завлека насила до дансинга, така ли? — подразни я той.

— Да! — отвърна тя и рязко издърпа ръката си от неговата.

За миг Стивън загуби самообладанието си. Точно от този миг се възползва едно младо конте, което се изпречи пред него, поклони се пред Шери и рече:

— Следващият танц е мой, ако не възразявате, милорд!

Графът нямаше друг избор, освен да се отдръпне. Шери очарователно се поклони на младежа и тръгна с него.

— Май току-що те поставиха на място, Лангфорд! — ехидно подхвърли Дьовил зад гърба му.

— Прав си — призна той. Беше толкова щастлив, че можеше да си позволи за разнообразие да се отнася по-любезно дори с наглия французин. — Предполагам, че тук не се сервира алкохол.

— Така е.

За огромно разочарование на всички в залата Дьовил и лорд Уестморланд нямаха намерение да поканят други дами на танц освен новопристигналата американка. Когато Шери прие поканата на същия младеж за втори танц, Стивън неодобрително свъси вежди:

— Никой ли не си е направил труда да я уведоми, че е неприлично да танцува два пъти поред с един и същи кавалер?

— Започваш да приличаш на ревнивец, Лангфорд — развеселено отбеляза Дьовил, наблюдавайки Стивън с крайчеца на окото си.

— Случайно да знаеш дали е обещала на някого следващия си танц?

— Всичките й танци са обещани. А следващият е мой.

— Страхувам се, че не е — изгледа го хладно Стивън: — И ако се осмелиш да я поканиш, ще й кажа, че снаха ми те с помолила да играеш ролята на ухажор.

С тези думи графът се отдалечи от Ники и се поклони пред Шеридан.

— Обещала съм следващия си танц на Ники — уведоми го с леден тон Шери.

— Той обаче се съгласи да ми отстъпи тази привилегия.

Нещо й подсказа, че щеше да бъде по-разумно да се съгласи да танцува с него, отколкото да прекара вечерта в опити да бяга от графа.

— Много добре — кимна тя.

— Приятна вечер ли прекарваш? — попита я Стивън, когато двамата затанцуваха.

— Вечерта беше приятна допреди малко, благодаря.

Той сведе поглед към нея. Писмото шумолеше в джоба му и му подсказваше, че трябва да бъде по-внимателен е нея.

— Шери — започна решително.

— Да? — Нежността в гласа му я обърка и тя сведе очи.

— Извинявам се за всичко казано или направено от мен с което съм те засегнал.

Кръвта й кипна.

— Отдаваш прекалено голямо значение на това — отвърна тя, стараейки се да се покаже отегчена от темата. — Сигурна съм, че до края на седмицата ще получа поне няколко приемливи предложения за женитба, така че мога само да ти благодаря за възможността, която ми предостави. До тази вечер смятах, че всички англичани са своенравни, деспотични, суетни и груби, но сега знам, че съм се лъгала. Такъв си само ти.

— За твое и тяхно нещастие обаче ти си сгодена точно за мен.

Забележката му ни най-малко не намали гнева й.

— Джентълмените, с които се запознах тази вечер, са не само много симпатични, но и са за предпочитане пред теб!