Джудит Макнот - Преди да те срещна

Що се отнасяше до това да се омъжи за графа — за нея беше необяснимо каква лудост трябва да я беше обзела, та да я подтикне към вземането на подобно решение. Единственото положително качество, което той, изглежда, притежаваше, беше, че е невероятно красив, но това не беше достатъчна причина тя да свърже живота си с неговия. Беше решила твърдо да прецени внимателно фактите, след като паметта й се върнеше. Ако не откриеше наистина разумна, основателна причина да се омъжи за графа, щеше да развали годежа и да му препоръча да си намери жена, чието отношение към любовта и брака е също толкова хладно и безразлично както неговото. Сигурно баща й се беше заблудил, че от лорд Уестморланд ще излезе добър съпруг за единствената му дъщеря, и това го беше накарало да се съгласи да даде ръката й на младия благородник. Ако беше действала под влияние на баща си, щеше да отиде при него и да му обясни защо разваля годежа. Не можеше да си представи лицето му, но в гърдите й трепваше топло пламъче всеки път, когато се сетеше за баща си. Имаше усещането за някаква невъзвратима загуба, сякаш той силно й липсваше. Със сигурност човек, който събуждаше подобни чувства у нея, не би я накарал насила да се омъжи за господин, когото тя изобщо не харесва!

Точно след час Стивън отново почука на вратата.

Шеридан погледна към часовника на камината и ядосано си рече, че ако не друго, графът поне беше точен. Това обаче ни най-малко не промени намеренията й. Продължи да се рови из вестниците, пръснати върху бюрото до прозореца.

— Кажете на негова светлост, че в момента си почивам обърна се тя към прислужницата. Когато изрече тези думи, се почувства горда от себе си. Въпреки че не знаеше много за Чариз Ланкастър, поне нямаше съмнение, че не й липсват смелост и упоритост.

Стивън отново изпита чувство за вина, примесено със силна тревога.

— Болна ли е? — попита той, когато прислужницата му предаде думите на госпожицата.

Жената умолително погледна към Шеридан. Тя отрицателно поклати глава и прислужницата отвърна, че госпожицата е добре.

Час по-късно графът отново почука на вратата и този път го информираха, че госпожица Ланкастър е в банята.

След час тревогата му се смени с раздразнение. На решителното му почукване отговориха, че „госпожицата спи“.

— Кажете на „госпожицата“, че ще се върна точно след час и че очаквам да я видя изкъпана, отпочинала и готова да слезе долу за вечеря! — изрече той с нетърпящ възражение тон. — Сядаме на масата точно в девет.

Когато въпросният час измина и Стивън отново застана пред вратата, Шеридан изпита огромно задоволство. Тя се усмихна и се потопи до шия в пълната с пяна мраморна вана.

— Кажете на негова светлост, че тази вечер предпочитам да се храня сама в стаята си.

Стивън отвори вратата още преди прислужницата да е привършила с предаването на важното съобщение. Той буквално влетя в стаята, избутвайки бедната жена встрани.

— Къде е тя? — процеди през зъби той.

— В… в банята, милорд — заекна прислужницата. Той се насочи натам, но забеляза ужасеното изражение на женицата и в последния момент смени посоката. Приближи се до прозореца. Разпилените върху бюрото вестници привлякоха вниманието му.

— Госпожице Ланкастър! — извика гневно графът, при което прислужницата пребледня. — Ако до десет минути не слезете в трапезарията, ще се върна отново тук и насила ще ви завлека долу, независимо от вида, в който ще ви заваря! Ясен ли съм?

Малката негодница дори не благоволи да го удостои с отговор. Не можеше да повярва!

Забеляза изписан лист хартия върху бюрото. Вдигна листа, казвайки си, че в крайна сметка за бедния Бърлтън може би все пак беше по-добре, че е мъртъв, тъй като своенравната Чариз Ланкастър без съмнение щеше да превърне живота му в истински ад. Очите му се спряха върху листа и той разбра с какво се беше занимавала тя през последните няколко часа. С прецизен и изящен почерк върху листа бяха записани извадки от сутрешния брой на вестник „Поуст“. Това най-вероятно бяха факти, които тя някак си предусещаше, че е знаела преди, и които беше забравила по негова вина.

Джордж IV, крал на Англия, роден през 1762 година. Джордж III, баща на Джордж IV, починал преди две години. Наричан от народа „Джордж фермера“.

Кралят има слабост към жените, красивите дрехи и изтънчените вина.

След всяка група преписани факти Шеридан се беше опитвала да изброи подобни факти за самата себе си, но местата, където би трябвало да бъдат изписани отговорите, бяха празни. „Родена съм на… Името на баща ми е… Имам слабост към…“