Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Приключихте ли с огледа?

— Аз всъщност ти се любувах.

Шери предварително беше подготвена за не особено приятна сцена, дори я очакваше с някакво странно нетърпение, а ето, че в рамките на една минута понасяше две поражения: първо, сладостно потръпна, когато дръзките му сини очи се впиха в нея, а сега този неочакван комплимент… наложи се да си напомни, че графът е студенокръвно жестоко същество, за което тя никога нямаше да се омъжи, независимо от начина, по който я гледаше, или сладките думи, с които я обсипваше.

— Предполагам, че има особено важна причина да ме удостоите с вашето височайше внимание, ваша светлост — иронично изрече тя.

За нейно учудване графът не се ядоса; по-скоро изглеждаше така, сякаш се забавлява.

— Има няколко причини, ако трябва да бъдем точни — отвърна с поклон той.

— И какви са те? — попита с леден тон Шеридан.

— Първата е, че исках да ти се извиня.

— Наистина ли? — сви рамене девойката. — За какво?

Стивън не успя да прикрие усмивката си. Това момиче наистина можеше да се похвали с невероятен дух. И с невероятна гордост. Не познаваше мъж, да не говорим пък за жена, които биха се осмелили да влязат в подобна словесна битка с него.

— Заради внезапното прекъсване на нашия разговор онази вечер и за това, че в продължение на няколко дни не дойдох да те видя.

— Приемам извинението ви. Сега мога ли да си вървя?

— Не! — спря я Стивън и му се прииска тя да не е толкова смела. — Необходимо е… Не, искам… да обясня защо се държах така.

— За мен ще е удоволствие да ви видя как се опитвате — саркастично го изгледа Шеридан.

Смелостта беше прекрасно качество за мъж, но у жена си беше истинско божие наказание, реши той.

— Наистина се опитвам — подчерта последната дума графът.

Самообладанието му беше леко разклатено, от което на Шеридан й стана по-добре.

— Продължавайте — окуражи го тя. — Слушам ви.

— Ще седнеш ли?

— Може и да седна. Зависи от онова, което имате да ми казвате.

Стивън сключи вежди и присви очи, но успя да овладее гласа си и спокойно започна:

— Онази вечер ти стана ясно, че аз… Че между нас нещата не са… Онова, което ти очакваш от един истински годеник…

Шеридан леко наклони глава настрани, заслушана без никакъв интерес в думите му.

— Има обяснение за това — продължи той, обезсърчен от липсата на реакция. Реши да й представи единственото логично обяснение, което можа да измисли: — Когато за последен път се видяхме, двамата се скарахме. Докато ти беше на легло, изобщо не се сещах за нашата кавга, но когато видях, че си почти оздравяла, неприятните спомени се върнаха. По тази причина може да съм ти се сторил…

— Хладен и безразличен? — подсказа му тя с повече болка, отколкото ярост в гласа.

— Точно така — кимна Стивън.

Тя седна и графът си отдъхна, решил, че повече няма да му се налага да извърта и лъже. Тя обаче попита:

— За какво се бяхме скарали?

Беше наивно от негова страна да повярва, че червенокосата американка с непредсказуем нрав и пълно презрение към благородническите титли ще приеме извинението му и възпитано ще смени темата, вместо да се зарови възможно най-дълбоко в нея.

— Карахме се заради твоя характер.

Сивите очи объркано срещнаха неговите:

— Заради моя характер ли? И какво му е на моя характер?

— Струваше ми се, че е… свадлив.

— Разбирам.

Шеридан сведе поглед към отпуснатите в скута й длани и колебливо попита:

— Опърничава жена ли съм?

Стивън почувства, че го обзема особена нежност пред гледката на тази наведена глава и отчаяно отпуснати рамене.

— Не бих казал — отвърна той.

— Забелязах, че през последните няколко дни настроенията ми много често… се сменяха — призна кротко Шеридан.

— Напълно разбираемо е при подобни обстоятелства.

Девойката вдигна глава и потърси очите му, сякаш се опитваше да постави на преоценка мнението си за него.

— Ще ми кажете ли за какво точно се карахме, когато за последен път сме били заедно?

Стивън се почувства като хванат в капан. За да спечели време, се обърна към таблата, на която стояха наредени кристални гарафи с питиета, и посегна към бутилката с шери.

— Бях си въобразил, че обръщаш прекалено голямо внимание на друг мъж — отвърна той и мислено се поздрави за точното попадение — Ревнувах.

Ревността беше непознато за него чувство, но жените неизбежно изпитваха удоволствие да чуват, че са станали обект на мъжка ревност. Стивън хвърли бърз поглед през рамо и със задоволство установи, че поне в това отношение Чариз Ланкастър не се различаваше от своите посестрими. Изглеждаше поласкана. Графът прикри усмивката си и наля малко шери в една чаша. Обърна се да й подаде питието. Девойката отново беше свела глава и впила поглед в ръцете си.