Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Мисля, че е време да се заемем с нещо друго — каза Стивън, взел решение и за двама им.

— Какво имаш предвид? — попита тръпнеща тя.

— Какво имам наум и какво в действителност ще правим две различни неща — отвърна той.

Идеята му беше да й покаже как се играе шах. Голяма грешка. Шери го победи два пъти последователно, тъй като графът все не успяваше да се концентрира върху играта.

На следващия ден Стивън упорито отбягваше да мисли нея, но когато личният му прислужник му помогна да се облече, за да слезе в трапезарията, графът осъзна, че отдавна не беше очаквал времето за вечеря е подобно нетърпение. Беше поръчал няколко тоалета за Шери при шивачката на Хелън и беше настоял поне една от роклите да е готова съшия следобед. Шивачката беше изпаднала в истерия и му беше напомнила, че Сезонът наближава, поради което ателието беше затрупано с поръчки и работата нямаше край. Стивън любезно я беше помоли да направи всичко по силите си, за да не го разочарова. Сумите, които лорд Уестморланд плащаше за тоалетите на любовницата си, бяха астрономически и той вярваше, че модистката ще изпълни поръчката навреме, особено след като я увери, че ще й плати допълнително за причиненото безпокойство.

След няколко часа в дома му се появиха три помощнички на шивачката. Стивън не беше толкова наивен да вярва че за такова кратко време партньорката му за вечеря ще бъде облечена по последна мода, но въпреки това нямат търпение да я види как изглежда. Но му беше ясно, че каквото и да облечеше, Чариз Ланкастър щеше да го носи по своя неповторим начин.

Не се разочарова нито от вида й, нито от вечерята. Шери царствено влезе в трапезарията. Тициановите й коси обрамчваха красивото й лице и се спускаха на вълни по раменете й. Морскосинята рокля с дълбоко изрязано деколте разкриваше прелестната й шия и нежната вдлъбнатина между гърдите, подчертаваше тънката талия и се спускаше на плавни гънки към пода. Тя срамежливо отбягна изпълнения с възхита поглед, с който Стивън я посрещна, кимна любезно на застаналите встрани прислужници, отбеляза колко красиви са сребърните вази с белите рози, както и гравираните сребърни свещници и грациозно зае мястото си срещу графа. Щом обаче вдигна глава и погледна Стивън, той така се обърка, че му трябваха няколко минути, докато осъзнае, че тя просто му благодари за роклята.

— …макар че вкусът ви е твърде екстравагантен — завърши кротко девойката.

— Роклята е далеч от общоприетите схващания за екстравагантност и дори не е и наполовина толкова хубава, колкото жената, която я носи — отвърна Стивън.

Шеридан отмести поглед встрани и той си напомни, че усмивката й, прекрасната извивка на бедрата, подканящата пълнота на гърдите не целят да го съблазнят. Нито времето, нито мястото бяха подходящи да извикват у него представата за сатенени възглавници, разрешени тицианови коси, гърди, набъбващи под допира на дланите му. За да се отърси от фантазиите си, той потърси по-безопасна тема на разговор. Поинтересува се как „годеницата“ му е прекарала деня си.

— Четох вестници — отвърна тя и се впусна да го запознава с последните новини във връзка с откриването на Сезона. Призна, че намерението й било да научи колкото възможно повече за хората, на които й предстоеше да бъде представена. Стивън се чувстваше неудобно, че я оставя да говори при положение, че плановете му бяха да я отведе от Лондон, когато баловете започнат, но в крайна сметка реши, е по-добре така — Шери изглеждаше оживена и заинтересована. Графът започна да й задава въпроси и отговорите й и изражението на лицето й така го забавляваха, че той не изпита никакво отегчение по време на цялата вечеря. Когато разказваше за неща, които не одобряваше, Шеридан сбърчваше нос с открито възмущение или извръщаше очи към тавана, за да подчертае, че прочетеното просто й звучи невероятно. Тъкмо когато Стивън решеше, че вече няма да устои и ще се засмее, тя рязко сменяше темата и ставаше сериозна. Изглежда, не си спомняше нищо за живота на хората с по-висок социален статус и задаваше конкретни въпроси, които караха графа да се замисли и да преоцени някои от обществените нрави, които беше възприел просто като даденост.

— Според „Газет“ — информира го Шеридан — роклята на графинята на Ийвъндейл с украсена с три хиляди перли. Мислите ли, че това е точният брой?

— Безрезервно вярвам на репортерите, отразяващи светските събития на страниците на „Газет“ — пошегува се той.