Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Какво? — възкликнаха двамата мъже и едновременно втренчиха в нея.

Прииска й се изобщо да не беше споменавала това. Но си пое дълбоко дъх и обясни:

— Констанс каза, че бледолилавата дреха е подходяща за вечеря, ако господарят е позвънил само веднъж. Не знаех дали сте позвънили, ваша светлост, а освен това си мислех, че идвам не на тържествена вечеря, а на лека закуска, пък и нямах какво друго да облека, така че…

Графът започна да разбира какво се е случило и се усмихна.

— Нещо смешно ли казах? — поиска да знае Шеридан.

— Какво се опитва да ни каже моята пациентка? — обърна се доктор Уитиком към Стивън.

— Прислужницата е имала предвид, че при еднократно позвъняване на вечеря може да се слезе и в по-небрежно облекло.

— Трябваше да се досетя — въздъхна Уитиком. — Смятам, трябва незабавно да намерите нова прислужница за госпожица Ланкастър — някоя, която ще е по-компетентна по отношение на облеклото, а също се надявам, че ще разрешите напълно проблема с гардероба й, така че вече да не възникнат подобни недоразумения. Съгласен ли сте с мен?

Лекарят зачака, но не получи отговор. Стивън очевидно напълно беше забравил за присъствието на възрастния човек. Графът се усмихваше нежно на Чариз Ланкастър и закачливо й казваше:

— Още не сте ме поздравили, мадмоазел. Започвам да се чувствам пренебрегнат.

— О, разбирам! — засмя се Шери на преувеличението. Облегнат небрежно на полицата, с тези усмихнати сини очи и прекрасно лице, Стивън Уестморланд излъчваше мъжка самоувереност и сила. Шеговитата му галантност я вълнуваше, вместо да я дразни, и тя призна със същия тон: — Имах намерение да ви поздравя още щом влязох в тази зала, но не бях сигурна какъв с протоколът и смятах да попитам вас.

— Какво?

— Трябва ли да направя реверанс? — тихо се засмя тя. Беше успяла да се изправи срещу проблема си с обезоръжаваща откровеност и графът намираше това за забележително.

А по въпроса за начина, по който тя трябваше да го поздрави… Стивън предпочиташе Шери да протегне двете си ръце към него така както беше постъпила с лекаря, а още по-добре — да му предложи устните си за целувка. Но тъй като в момента това не беше възможно, той кимна и рече.

— Това с обичайната практика.

— И аз така си мислех — съгласи се Шери и направи изискан реверанс. — Това приема ли се?

— Напълно — засмя се Стивън и й подаде ръка да се изправи. — Как прекара деня си?

Доктор Уитиком ги наблюдаваше внимателно. Не пропусна да отбележи топлотата в усмивката на графа, начина, по който той гледаше девойката, докато разговаряше с нея, и му стана ясно, че лорд Уестморланд е увлечен по американката. Ако само играеше роля, то със сигурност му беше забавно…

Доктор Уитиком реши да провери и весело рече:

— Все още бих могъл да остана за вечеря, ако ме покани те…

Чариз Ланкастър се извърна към стареца, но Стивън го удостои само с кратък поглед и думите:

— В никакъв случай. Вървете си.

— Май не е добре да го казвам, ама изобщо не разбирам от намеци — със задоволство заяви лекарят и пое шапката и бастуна си от ръцете на лакея. — Наглеждайте младата дама вместо мен — намигна на графа той. — Това ще бъде нашата малка тайна.

Каретата му го очакваше до тротоара, но нощта беше толкова приятна, а душата му — така изпълнена с надежди.

Лекарят реши ла се поразходи и кимна на кочияша да го последва. Години наред той и цялото семейство Уестморланд с отчаяние наблюдаваха как Стивън, първоначално образец на изискан чар и неподправена откритост, постепенно се превръщаше в закоравял циник. За това бяха виновни жените, които нетърпеливо го обсаждаха и му се предлагаха с надеждата да се доберат до титлата и богатството на красивия граф и до не по-малко ценните връзки на семейство Уестморланд. Нямаше благородник, който да не мечтае да омъжи дъщеря си за графа не заради личните му качества, а заради онова, което предлагаше.

Стивън продължаваше да бъде свободен и апетитите към него нарастваха. Беше се превърнал в мишена, към която насочваха стрелите си както свободните, така и омъжените дами. Появата му на някой бал или светско събиране предизвикваше огромно вълнение сред присъстващите жени. Стивън не беше сляп за всичко това, разбираше защо се случва и мнението му за жените стремглаво вървеше надолу, за разлика от растящата му популярност. Графът беше стигнал дотам, че предпочиташе да се появява в обществото с любовницата си, вместо да се обвърже с някоя достойна представителка на собствената си класа. Това скандализираше обществото и притесняваше майката и снахата на графа.