Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Всичко — твърдо заяви Стивън.

— Знаех, че ще реагирате така, щом разберете какво е истинското състояние на нещата. Между другото, казах на госпожица Ланкастър, че не е необходимо повече да остава на легло. — Хю Уитиком извади часовника от джоба на жилетката си и се изправи. — Трябва да вървя. Получих бележка от прекрасната ви майка, с която ме уведомява, че ще пристигне в Лондон за Сезона, придружена от брат ви и снаха ви. С нетърпение очаквам да я видя.

— Аз също — разсеяно отвърна Стивън.

Лекарят вече беше излязъл, когато младият граф внезапно осъзна, че Уитиком има намерение да въвлече цялото му семейство в решаването на проблема на госпожица Ланкастър. Той нервно запрати писмата в чекмеджето на бюрото си. След седмица, когато близките му пристигнеха, към дома му щяха да завалят стотици покани за балове и всякакви други светски развлечения.

Заключи чекмеджето и уморено се облегна назад. Ако отхвърлеше поканите, което много му се искаше да направи, това нямаше да разреши проблема. Приятелите и познатите му щяха да започнат да го посещават с намерението да разберат защо всъщност е дошъл в Лондон по време на Сезона, след като е имал намерение да се прави на отшелник.

Разбра, че единственият изход е да отведе госпожица Ланкастър в някое от провинциалните си имения. В най-отдалеченото. Това обаче означаваше, че ще трябва да поднесе извиненията си на снаха си и майка си, по чието настояване беше дошъл в Лондон. Двете много мило го бяха помолили за това, тъй като не бяха го виждали от две години и той наистина им липсваше. Най-важната причина, която не бяха изтъкнали обаче, беше намерението им да му намерят съпруга, за предпочитане — Моника Фицуеъринг, чиято компания напоследък им беше станала изключително приятна.

В мига, в който Уитни и майка му научеха защо всъщност му се налага да се оттегли от Лондон, щяха да му простят, че проваля плановете им. Но и щяха да останат разочаровани.

Стивън реши да пристъпи към действие. Осъзнаваше важността на предложението на Уитиком да поеме ролята на годеник на болната. Беше готов да се справи с потока от сълзи и упреци, който без съмнение щеше да се излее отгоре му. Почука на вратата и попита дали може да влезе.

Шеридан трепна. Когато чу гласа му, но не отмести поглед от вестника. Прислужницата се втурна да отвори.

— Моля, кажете на негово благородие, че съм неразположена и не мога да го приема — застигна я гласът на Шери.

Когато му съобщиха, че госпожица Ланкастър не е добре, Стивън свъси вежди. Зачуди се колко ли се беше влошило състоянието й в резултат на проявеното пренебрежение.

— Кажете й, че съм идвал да я видя и че ще намина пак след около час.

Шеридан не изпита нито облекчение, нито удоволствие при мисълта, че той отново ще я потърси. Знаеше, че не може да разчита на него. Сутринта доктор Уитиком се беше разтревожил от състоянието, в което я беше намерил, и неговите притеснения й подействаха като предупредителен сигнал, дадоха й сила да се измъкне от отчаянието и апатията. Беше й казал, че ако иска да се възстанови, трябва да се погрижи за себе си, да направи всичко по силите си да се съвземе физически и да намери занимание за ума си.

Старият лекар се беше впуснал в безкрайни обяснения за това, колко зает е господин графът с разрешаването на неотложни делови въпроси и със задълженията, произтичащи от високия му ранг. Шеридан знаеше, че всичко това са измислици, с които Уитиком се опитва да оправдае незаинтересоваността на годеника й. Лекарят беше стигнал дотам, че дори беше изразил загриженост по отношение на младия граф, който „напоследък не бил на себе си“. За нещастие колкото повече старият човек се впускаше в ненужни обяснения, толкова повече Шеридан се убеждаваше, че годеникът й се интересува от нея по-малко, отколкото от бизнеса и социалните си ангажименти! Нещо повече, подозираше, че той жестоко я наказва заради нахалството й да повдигне пред него въпроса за чувствата им.

През последните няколко дни жестоко се беше укорявала, че изобщо е подхванала тази тема. Но когато тази сутрин беше чула съветите на доктор Уитиком и беше зърнала разтревоженото му лице, чувството за вина и обида прераснаха в справедливо възмущение. Тя не беше сгодена за възрастния човек, но въпреки това той се тревожеше за нея, беше си направил труда да пропътува много километри, за да я види! И ако любовта беше несериозна, забранена емоция за начетените английски господа благородници, графът би могъл поне малко да се съобрази с факта, че Шеридан беше загубила паметта си!