Джудит Макнот - Преди да те срещна

Шеридан едва се сдържа да не го потупа по рамото и да го увери, че всичко е наред, че тя е гувернантка и че няма никаква причина старецът да изглежда така, сякаш всеки миг ще се разплаче.

— Много ви благодаря, Ходжкин — с мъка се усмихна тя. В сравнение с тези на момчетата стаята й беше малка и оскъдно мебелирана. Имаше само легло, стол и бюро, но беше много по-приятна в сравнение с тясната таванска стаичка, която й бяха предоставили сегашните й господари. Слава Богу, къщата беше достатъчно голяма и ако тя си стоеше на третия етаж, нямаше да се налага да търси начини да избягва срещата с херцога и семейството му. Шери разопакова багажа си, изми се и отиде да нагледа момчетата.

На етажа бяха настанени още две гувернантки с техните питомци и тя се срещна с тях, когато въведе децата на Скефингтън в стаята за игри. След размяна на обичайните любезности въпросните гувернантки настояха да включат всички момчета в една игра и изведнъж Шери установи, че напълно разполага с времето си. Нещо, което никак не й се нравеше.

Обиколи просторната стая. Мина покрай маса, на която беше наредена цяла армия дървени войничета, наведе се да прибере две книги, паднали на пода. Докато връщаше книгите на местата им, погледът й попадна върху стар скицник, сложен небрежно върху ниската етажерка. Отгърна корицата и… сърцето й замря. Под една рисунка на нещо, което приличаше на кон, пасящ трева или пиещ вода от някакъв поток, с разкривен детски почерк беше написано името на малкия художник: Стивън Уестморланд.

Шери бързо затвори скицника, остави го и се извърна, но видя нещо, което я развълнува още по-силно от рисунката: на отсрещната стена, точно над малка масичка, до която стоеше дървено конче, висеше портрет на момче, обгърнало с ръце шията на същото това конче. Портретът очевидно беше дело на аматьор, но усмивката на тъмнокосото момче не можеше да се сбърка — беше на Стивън.

— Мисля да се включа в играта — бързо рече Шери, обръщайки гръб на портрета. — На какво играете?

— Вече имаме прекалено много участници в играта, госпожице Бромлейт — отвърна седемгодишният Томас Скефингтън, който беше с наднормено тегло. — А наградата е един много вкусен сладкиш, така че ще бъде добре, ако вие го спечелите, защото ми се ще аз да го изям.

— Не, аз го искам! — изкрещя шестгодишният му брат и Шери се засрами от невъздържаното им поведение, което беше претърпяло съвсем слаба положителна промяна, след като тя се беше заела с момчетата.

Шеридан хвърли извинителен поглед на останалите гувернантки, които й се усмихнаха съчувствено.

— Сигурно сте изтощена — каза едната от тях. — Ние пристигнахме вчера и успяхме да се наспим. Защо не си починете малко? Ние ще наглеждаме младите господа.

Шеридан с радост се възползва от предложението на колежките си. Тя едва се сдържаше да не отвори отново скицника и да не гледа към портрета на тъмнокосото момче. Прибра се в стаята си, оставяйки вратата отворена, и седна на стола до леглото. Опитваше се да не мисли за това, че се намираше в дома, в който Стивън се беше родил, но не успя. За пръв път от седмици насам си позволи да помечтае. Затвори очи и си представи, че поканата, изпратена на семейство Скефингтън, няма нищо общо с тях, че в крайна сметка ще успее да се скрие на третия етаж през следващите три дни и че Стивън Уестморланд няма да се появи в дома на брат си.

Минути по-късно Джулиана влезе при нея и мечтите на Шери бяха разбити на пух и прах.

— Почивате ли си или мога да вляза? — попита момичето.

— Ще ми бъде приятно да си поговорим — искрено отвърна Шери и преди да успее да се спре, изстреля на един дъх: — Тук ли е графът на Лангфорд?

— Не, но го очакват да пристигне всеки момент. Мама естествено е обсебена от нелепата идея да ме омъжи за него. Не зная как ще издържа през тези три дни. — В очите на Джулиана проблеснаха гневни сълзи. — Защо ми причиняват това, госпожице Бромлейт? Защо мечтата на живота й е да ме набута в ръцете на възможно най-богатия мъж с възможно най-благородната титла, без значение колко стар, грозен или противен е той! И защо се държи толкова… толкова раболепно, когато се озове сред по-високопоставени от нея хора? — Сърцето на Шеридан се сви от жал заради момичето. — Трябваше да я видите преди малко! Беше във всекидневната заедно с херцогинята и нейните приятелки. Мама беше толкова настоятелна, толкова нетърпелива да спечели симпатиите им, че направо беше противно да се гледа!

Шеридан не можеше да отговори на нито един от тези въпроси, без да разкрие своето собствено отвращение от лейди Скефингтън.