Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Бих искала и момчетата да се представят отлично, докато сме там. Дори и след като сестра им стане графиня Лангфорд, ние ще трябва да мислим за бъдещето им. Упражнете ги да пеят. Много е приятно да ги слушаме как пеят под акомпанимента на оня стар инструмент, който вие така настоявахте да купим…

— Китарата — подсказа й тихо Шери. Тя нито за миг не беше повярвала на думите на лейди Скефингтън, че Стивън се е влюбил в Джулиана при срещата им в парка. Не че Джулиана не беше момиче, което да привлича погледите, но тя притежаваше много качества, които се проявяваха единствено при непосредствен разговор с нея. Освен това графът нямаше проблеми с жените — те се тълпяха около него и стига да пожелаеше някоя, щеше да я има, и то без да използва разни градински тържества. Не, не по тази причина семейство Скефингтън и тяхната гувернантка бяха поканени в замъка Клеймор. Уестморландови и техните приятели просто бяха намислили да отмъстят на Шеридан Бромлейт за нещо, което тя всъщност не беше сторила. Искаха да я накарат да се върне отново в тяхното общество, но този път не като равна, а като прислужница.

Най-лошото, най-обидното в цялата история беше, че тя просто нямаше избор.

Брадичката й затрепери и Шери рязко се изправи. Съвестта й беше чиста. Освен това в работата, която вършеше в момента, нямаше нищо срамно. Никога не беше искала да бъде графиня.

Не, не беше напълно вярно. Беше мечтала да е графиня, но графиня именно на Лангфорд. Съпруга на Стивън. Сега щеше да бъде наказана, задето беше посмяла да мечтае да погледне много нависоко и да посегне натам.

— Искам да си отида у дома! — извика тя и гласът й гневно прокънтя в празната стая. — Трябва да намеря начин да се върна у дома!

Бяха минали едва пет седмици, откакто беше писала на леля си Корнелия и я беше помолила да й прати пари за връщане. Парите щяха да пристигнат — Шеридан беше сигурна в това, но трябваше да почака от осем до десет седмици, докато писмото й пристигнеше в Америка и отговорът от леля й се върнеше обратно.

Оставаха поне още три седмици в най-добрия случай, докато се сдобие с пари за билет през Атлантика. И три седмици до тържеството в замъка Клеймор. Ако имаше късмет, можеше да се спаси от унижението, на което смятаха да я подложат семейство Уестморланд.

Шери разполагаше с достатъчно време, за да се подготви психически за срещата със старите си познати. В продължение на седмици беше убеждавала сама себе си, че е невинна, и следователно правото е на нейна страна. Нямаше да допусне мисълта за Стивън Уестморланд да я смущава повече. Просто щеше да престане да мисли за него и за предстоящата им среща.

Вече очакваше посещението в замъка Клеймор със стоическо безразличие. Вместо да се чуди дали Стивън ще присъства на тържеството и как ще премине първият им сблъсък, ако графът все пак е там, тя насочи цялото си внимание към своите възпитаници, с които пътуваше в третата карета, наета от семейство Скефингтън специално за целта. Тя накара децата да пеят и весело разговаряше с тях по време на двучасовото пътуване до имението на херцозите Клеймор. Не си позволи повече от един бърз поглед навън, когато каретите свърнаха по алеята, водеща към внушителната сграда.

Въпреки желанието й сърцето й ускори ритъма си, когато каретата спря и Шеридан излезе навън. Успя да се усмихне любезно на прислужниците, които се втурнаха да посрещнат новопристигналите. Беше облякла скромна черна рокля с бяла якичка, а косата й беше прибрана в стегнат кок ниско на тила. Приличаше на гувернантка, каквато и беше. Прегърна двете момчета през раменете и изправила глава, пое след сър Джон, лейди Скефингтън и Джулиана към стълбището, водещо към входа. Нямаше от какво да се срамува, нито смяташе да се защитава. Тя не беше излъгала никого съзнателно. Напротив, графът на Лангфорд я беше заблуждавал, че е неин годеник и че иска да се ожени за нея. Семейството му също се беше включило в играта, затова вината, отговорността и срамът бяха техни.

За нещастие първият удар върху така старателно изграденото самообладание на Шери дойде много по-скоро, отколкото беше очаквала. Бяха влезли във фоайето, където икономът беше натоварен със задачата да ги приветства с добре дошли и да ги заведе до стаите им.

— Нейна светлост смята, че ще ви бъде най-удобно в синия салон — обърна се икономът към сър и лейди Скефингтън. — Гледката оттам е прекрасна. След като си починете от пътуването, тя ви моли да се присъедините към нея и другите гости във всекидневната. Госпожице Скефингтън, апартаментът до този на родителите ви е определен за вас. — Сега мъжът се обърна към момчетата и Уитни видя, че това е Ходжкин. — Млади господа, вашите стаи са на третия етаж, където са и стаите за игри. А вашата гувернантка, разбира се, ще… — Очите му се спряха на Шеридан и на лицето му се изписа ужас. — …Разбира се, тя ще… бъде близо до вас… в стаята точно срещу… вашите — със заекване завърши той.