Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Случи се най-ужасното нещо, което човек може да си представи! — с отвращение изрече Джулиана.

— Най-ужасното? — закачливо повтори Шери. — Не просто лошо или неприятно, а „възможно най-ужасно“?

Джулиана тежко въздъхна:

— Мама с във вихъра си. Внушила си с, че някакъв благородник е лудо влюбен в мен, а истината е, че когато го срещнахме, той едва ме погледна.

— Разбирам — съчувствено рече Шери и тъкмо се чудеше какво да добави, когато лейди Скефингтън отвори вратата.

Очите й гледаха трескаво.

— Не зная какво трябва да облечем, когато се озовем сред такива високопоставени хора! Госпожице Бромлейт, препоръката ви е подписана от сестра на херцог. Бихте ли ни посъветвали по въпроса за тоалетите ни? Трябва незабавно да отидем на Бонд Стрийт. Джулиана, изправи раменете си, дете! Господата не обичат прегърбени госпожици.

— Какво да правим, госпожице Бромлейт? Трябва да наемем карета и да се появим там с нужния брой прислуга, като вземем и вас, разбира се.

— Аз не съм експерт по отношение на модата сред висшите кръгове, но ще бъда щастлива да ви помогна с каквото мога, мадам. Къде ще се проведе тържеството?

Лейди Скефингтън изпъна рамене, пое дълбоко въздух в Шеридан си помисли, че в този миг господарката й прилича на глашатай, известяващ появата на краля и кралицата.

— В имението на херцог и херцогиня Клеймор! — изстреля на един дъх тя.

Стаята сякаш се завъртя. Не можеше да е вярно. Сигурно не беше чула добре.

— Херцог и херцогиня Клеймор канят всички нас да присъстваме на тяхно семейно тържество! — повтори лейди Скефингтън.

Семейство Уестморланд беше на върха на социалната стълбица, по която се нареждаха английските благородници, докато семейство Скефингтън се намираха на самия й край. Богатството не беше единственото, което чертаеше непреодолима бездна между тези две семейства. Имаше още една много съществена разлика — тази в добрия вкус и възпитанието. Уестморландови и всичките им приятели притежаваха тези качества, а на сър Джон и съпругата му Гленда те просто липсваха. Не, не беше възможно, отново си каза Шеридан. Явно сънуваше с отворени очи и сънят й постепенно придобиваше очертанията на кошмар.

— Госпожице Бромлейт, вие пребледняхте! Длъжна съм да ви уведомя, че сега не е време да губите контрол над себе си. След като аз не мога да си го позволя, не можете и вие, моето момиче!

Шери преглътна веднъж, после още веднъж и накрая гласът й се върна.

— Вие… познавате ли се с тях? — заекна тя. — С херцога и Херцогинята?

— Вярвам, че няма да рискувате да разпространявате клюки и да загубите работата си при нас, скъпа, затова ще ви кажа: нито сър Джон, нито аз някога сме се срещали с височайшето семейство.

— Тогава как… Защо?

— Имам основателни причини да вярвам, че Джулиана е привлякла вниманието на най-желания ерген в цяла Англия! — гордо заяви лейди Скефингтън. — Според мен това с тържеството е нагласена работа. Графът на Лангфорд ще го използва като повод да се срещне с Джулиана и да я опознае по-добре.

Пред очите на Шери притъмня.

— Госпожице Бромлейт? Госпожице Бромлейт!

— Мамо, подай ми успокоителните капки, бързо! — извика Джулиана и гласът й достигна до Шеридан като от някакъв много дълбок тунел.

— Добре съм — успя да промълви девойката. — Просто… малко ми се зави свят.

— Слава Богу! Всички разчитаме на вас да ни дадете информация за живота във висшите кръгове.

От устните на Шеридан се изтръгна истеричен смях:

— Откъде мога да знам?

— Госпожица Черити Торнтън, която с подписала препоръката ви, е отбелязала там, че имате отлично възпитание и че можете да подготвите всяко дете за висшето общество. Тя с написала онова писмо, нали?

Шери подозираше, че Никълъс Дьовил беше съчинил препоръката й и по някакъв начин беше уговорил госпожица Черити да го подпише, тъй като една препоръка, идваща от ерген, и то от ерген със славата на женкар, едва ли би помогнала на която и да е жена да бъде наета на работа. А може би Ники просто беше фалшифицирал подписа на старата мома.

— Дала ли съм ви някога повод да поставяте под съмнение тези мои качества, мадам? — попита Шери.

— Не, разбира се. Вие сте добро момиче въпреки цвета на косата ви, госпожице Бромлейт, и се надявам, че няма да ни подведете точно сега!

— Ще се опитам да ви бъда от полза — отвърна гувернантката.

— Полегнете да си починете няколко минути — благородно предложи лейди Гленда.

Шери послушно се отпусна в леглото. Сърцето й лудо биеше. Лейди Скефингтън излезе и затвори вратата, но веднага я отвори и надникна в стаята: