Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Ще го направя — обеща тя и излезе.

Клейтън замислено поклати глава. Познаваше жена си твърде добре, за да повярва дори за миг, че тя ще си губи времето в досадно обмисляне и бездействие. И това беше едно от нещата, които най-много му харесваха у нея.

— Какво правиш? — попита той, когато съшия следобед мина покрай открехнатата врата на салона и забеляза Уитни, седнала зад писалището от розово дърво.

Тя разсеяно вдигна поглед от изписания лист и се усмихна:

— Списък на гостите.

Сезонът вече беше към края си и двамата с нетърпение очакваха да се приберат на спокойствие в имението си, затова Клейтън силно се изненада, че жена му е решила да се забавлява.

— Мислех, че вдругиден се връщаме в Клеймор!

— Прав си, връщаме се. Тържеството, което замислям, ще се състои след три седмици. Тогава е рожденият ден на Ноел. Няма да е нещо внушително, разбира се.

Клейтън пристъпи зад нея и хвърли поглед на списъка.

— Едно малко слонче, с което децата да могат да си играят, без да са застрашени от опасност — прочете през смях той.

— Мисля да го направим като цирк — ще поканим клоуни, жонгльори и всички ще бъдем на открито. Така децата ще се чувстват по-свободни, а и възрастните ще се забавляват.

— Синът ни не е ли малък за празненство от подобен род?

— Той има нужда да общува с други деца.

— Нали по тази причина прекарва цялото си време с децата на Фийлдинг и Торнтън, когато сме в Лондон!

— Да — с усмивка кимна Уитни и подхвърли: — Стивън предложи да направим тържеството на Ноел в неговото имение Монклер, когато споделих плановете си с него.

— По-добре да го беше оставила на мира. През последните шест седмици съм се наситил на празненства и мога да го разбера как се чувства. Като чичо и кръстник на Ноел той се смята за задължен да предложи къщата си за подобно благородно начинание. В продължение на седмица домът му ще бъде окупиран от родители, които очакват да бъдат развличани, независимо от факта, че тържеството ще е детско.

— Предложих на брат ти да организира празненството по случай шейсетия рожден ден на майка ви в Монклер, ние да си празнуваме в Клеймор. Двете събития са почти едно след друго и ми се струваше, че този план е най-добър.

— Умно момиче! Балът в чест на мама ще бъде истинско стълпотворение.

— Нашето тържество ще е малко. Ще поканим няколко внимателно подбрани гости с техните деца и гувернантки.

Клейтън светкавично погледна списъка на гостите и очите му се спряха на името Скефингтън. Той се изправи и иронично отбеляза:

— Много интересен списък.

— Нали? — очарователно се усмихна Уитни. — Пет семейства, на чиято дискретност напълно можем да разчитаме и които вече са донякъде запознати със ситуацията. Плюс семейство Скефингтън.

— И тяхната гувернантка, разбира се.

Уитни кимна и повтори:

— Разбира се. Най-хубавото в този план е, че Шеридан няма да може да си тръгне, защото работи при Скефингтън.

— Как смяташ да задържиш Стивън, когато види, че тя е там?

— Нима мислиш, че той ще си тръгне и ще зареже малкия си племенник, който го обожава? Как ще го възприеме Ноел? И какво ще си кажат всички останали, ако разберат, че присъствието на една обикновена гувернантка го е извадило от равновесие? Предпочитах по-дискретен начин да ги срещна, но тъй като е очевидно, че Стивън в никакъв случай не би се съгласил на подобна среща, трябваше все пак да направя нещо, за да го заведа там, където ние искаме да бъде и да му попречим да си тръгне, ако реши да го направи. Брат ти е много горд човек и ми се струва, че не би се унижил да избяга, щом се окаже лице в лице с бившата си годеница. Освен това, както вече ти казах, тържеството ще е на открито, така че Шеридан ще е непрекъснато пред погледите на поканените и Стивън няма да може да я избягва.

Тя замълча и замислено се загледа в списъка.

— Не поканих Ники. Той със сигурност ще се опита да ме разубеди, а дори и да не го направи, едва ли ще се съгласи да дойде при така стеклите се обстоятелства. Ники не одобрява държанието на Стивън, включително това, че не е направил опит да открие момичето и да чуе обясненията му. Ден след като я видях в операта, той ми призна, че знае къде се намира, но отказа да ми даде повече информация. Само отбеляза, че е страдала достатъчно заради Стивън и че не иска никой да знае къде се намира.

— Тя си тръгна, не брат ми! — отбеляза Клейтън.

— Склонна съм да се съглася с теб, но Ники е непоколебим.

— В такъв случай много умно постъпваш, като не събираш двамата под един покрив.