Джудит Макнот - Преди да те срещна

Следващия вторник Уитни и Виктория пристигнаха в операта значително по-рано. Съпрузите им имаха други ангажименти и двете приятелки бяха сами. Вглеждаха се в лицето на всеки новопоявил се в галерията и в партера зрител, но от Шеридан Бромлейт нямаше и следа.

— Виждаш ли я някъде? — нетърпеливо питаше Виктория.

— Не. Истинско чудо е, че изобщо успя да я забележиш миналата седмица сред толкова много хора! А и сме доста нависоко — лицата са като размазани пред очите ми.

— Не зная дали се радвам или съм разочарована — призна Виктория и възкликна: — О, девер ти току-що пристигна! Тази с него Джорджет Портър ли е?

Уитни погледна към ложата на Стивън и кимна.

— Много е сладка! — отбеляза приятелката й, опитвайки се да открие нещо окуражаващо там, където то на практика липсваше. Стивън Уестморланд беше от малцината, които съпругът й смяташе за истински приятели. Виктория много харесваше графа, а към Шеридан Бромлейт беше изпитала силна симпатия в мига, в който я видя. Червенокосата красавица беше американка също като нея.

Уитни внимателно наблюдаваше реакциите на Стивън. Дамата му оживено говореше и му се усмихваше, а той се насилваше да я слуша с нужната любезност. Младата херцогиня остана с впечатление, че Стивън не чува думите, отправени към него, не вижда лицето на девойката и едва ли осъзнава присъствието й в ложата му.

Уитни отново обърна поглед към партера.

— Тя е тук. Зная, че е тук! Чувствам го.

— Ако не я бях видяла случайно миналата седмица и не я бях проследила до мястото й, едва ли щях да я открия сред толкова хора! — отбеляза Виктория.

— Мисля, че се сещам! — възкликна радостно Уитни. — Гледай за глава, обърната към ложата на Стивън!

Минута по-късно Виктория развълнувано стисна ръката на приятелката си.

— Ето я там! Със същото боне е. Намира се почти под нас — затова не сме я забелязали!

Уитни успя да види лицето на младата жена едва когато тя стана да си върви непосредствено преди края на представлението.

— Тя е! — Сърцето й се сви от съжаление при вида на мъката, изписана на лицето на Шери.

За разлика от нея съпругът й не беше склонен да изпитва съжаление към госпожица Бромлейт, но Уитни се надяваше, че когато му покаже Шеридан и той с очите си се увери в чувствата й към брат му, тогава може би щеше да се реши да поговори със Стивън и да го подтикне да се срещне с бившата си годеница. Клейтън беше единственият човек, който имаше влияние върху графа.

— Не трябва да закъсняваме! — настойчиво рече Уитни и хвърли нетърпелив поглед към часовника, докато съпругът й си допиваше шерито. — Време е да вървим!

— Досега не си била толкова пристрастена към операта — каза Клейтън и с любопитство я изгледа.

— Напоследък представленията са… твърде впечатляващи! — отвърна Уитни и се наведе да прегърне сина си.

— Впечатляващи, значи? — Той развеселено я погледна.

— Да. О, и да не пропусна да ти кажа — смених ложата ни с тази на Ръдърфорд. Само за тази вечер.

— Мога ли да попитам защо?

— Гледката от страната на Стивън е много по-добра.

— Коя гледка?

— Към публиката.

Клейтън понечи да й зададе нов въпрос, но Уитни изпревари:

— Моля те, имай ми доверие. Не ме разпитвай повече, докато не видиш онова, което искам да ти покажа.

— Погледни натам! — прошепна тя и впи развълнувано пръсти в китката на Клейтън. — Ето я. Не, не я наблюдавай толкова открито. Ще те забележи. Не си извъртай главата, само очите!

Херцогът погледна съпругата си и раздразнено рече:

— Мисля, че ще ми помогнеш поне малко, ако ми кажеш кого точно трябва да гледам!

— Шеридан Бромлейт — призна Уитни нервно. От реакцията на съпруга й зависеше дали историята между американката и графа щеше да получи по-нататъшно развитие. — Не исках предварително да ти казвам, защото не бях сигурна, че тя ще се появи, а освен това се страхувах, че ако разбереш какво имам наум, ще откажеш да дойдеш. Моля те, Клейтън! Не я обвинявай прибързано! Та ние дори не сме я изслушали.

— Защото избяга виновно, тази малка негодница! Фактът, че обича да ходи на опера, изобщо не променя нещата.

— Пристрастието ти към Стивън ти пречи да бъдеш обективен. Тя не идва тук заради представленията. Дори за миг не поглежда към сцената. Очите й са приковани в Стивън и тя винаги сяда така, че той да не може да я види, ако случайно отклони поглед от сцената. Моля те, скъпи, увери се сам!

Клейтън се поколеба за миг, после неохотно кимна и погледна натам, накъдето му беше казала жена му.