Джудит Макнот - Преди да те срещна

— От способността ти да подбираш най-подходящия момент, за да ми поднесеш някоя новина. Нямам сили да държа очите си отворени, камо ли да споря за това, че жена ми с поканила в лома ни най-голямата досадница на този свят.

— Дойдох да те помоля за услуга — заяви на снаха си Стивън две седмици по-късно.

Току-що беше пристигнал в дома на брат си и беше заварил Уитни, заета да наблюдава окачването на новите завеси в малкия салон. Тонът му беше така официален, че тя се стресна. Направи знак на графа да я последва и го поведе към всекидневната. През трите седмици, последвали провалената сватба, тя се беше срещала със Стивън главно навън, по време на различни обществени събирания и всеки път девер й се появяваше там придружен от различни жени. Носеха се слухове, че е подновил връзката си с Хелън Девърней — бяха ги видели заедно в театъра. Сега за Уитни беше повече от очевидно, че времето не беше помогнало на младия граф да се успокои. Лицето му беше като изрязано от гранит, отношението му дори към най-близките му беше хладно и дистанцирано, а очите и дълбоките бръчки, образували се около устата му, говореха за неимоверно изтощение. Стивън сякаш не беше спал от седмици и, изглежда, пиенето се беше превърнало в основен начин за убиване на времето.

— Знаеш, че ще направя всичко, което поискаш! — отвърна топло Уитни, а сърцето й се свиваше от болка.

— Можеш ли да наемеш един възрастен човек? Иконом е. Искам да престане да се мотае край мен.

— Разбира се — кимна с готовност тя и добави: — Защо искаш да се освободиш от него?

— Старецът с бившият иконом на покойния Бърлтън. Не искам нищо и никой да ми напомнят за нея.

Когато Уитни влезе в кабинета на херцога, Клейтън вдигна очи от вестника и с изненада се вгледа в посърналото лице на съпругата си. Обзе го тревога. Бързо стана от стола си, заобиколи бюрото и застана до нея:

— Случило ли се е нещо?

— Стивън беше тук и току-що си тръгна — отвърна задавено Уитни. — Изглежда ужасно и онова, което ми каза, също звучи ужасно. Та той дори не иска икономът на Бърлтън да остане в дома му, понеже му напомнял за Шеридан. Струва ми се, че нейното заминаване е нанесло удар не само върху гордостта на брат ти. Той я обича! — В зелените й очи проблеснаха сълзи. — Знаех, че я обича!

— Всичко е приключило — успокои я нежно Клейтън. — Нея я няма и Стивън бързо ще се съвземе.

— Не смятам така.

— Всяка вечер го виждаме придружен от нова дама — напомни й съпругът й. — Смея да те уверя, че той е далеч от мисълта да се превърне в отшелник.

— Стивън се отдалечи от всички, дори от нас — възрази Уитни — Чувствам го. И ще ти кажа още нещо — колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че Шеридан Бромлейт не е измамница. Тя не се е преструвала и съм сигурна, че чувствата й към брат ти са били искрени.

— Госпожица Бромлейт е просто една амбициозна авантюристка. И отлична актриса. Само чудо ще ме накара да повярвам в обратното — отвърна Клейтън и отново взе вестника.

Ходжкин не можеше да повярва на ушите си. Беше загубил ума и дума от онова, което беше чул. Накрая събра сили и понита:

— Значи ще бъда отстранен от дома ви, милорд? Направил ли съм нещо?… Или може би съм пропуснал да…

— Уредих ти място в дома на брат ми — отвърна хладно Стивън. — Това с всичко.

— Но аз искам да разбера дали ме упреквате в неизпълнение на задълженията ми или…

— Не! — извика нервно Стивън и се извърна настрани. — Решението ми няма нищо общо с работата ти.

Обикновено графът не се ангажираше с даването на обяснения на прислугата и сега с горчивина осъзна, че трябваше да прехвърли неприятното задължение на секретаря си.

Раменете на стареца се приведоха и той тръгна към вратата. Изглеждаше много състарен.

Беше грешка да се опита да зърне Стивън дори и от такова безопасно разстояние, каза си Шери, но не можеше да устои на изкушението. Беше й казал, че всеки вторник ходи на опера, и тя копнееше да го види още веднъж, преди да напусне Англия. Преди три седмици беше писала на леля си Корнелия, беше й обяснила случилото се и я беше помолила да й изпрати пари за връщане. Междувременно си беше намерила работа в едно многодетно семейство, което нямаше възражения относно възрастта й. Новите й господари дори не си бяха направили труда да проверят достоверността на препоръката, дадена й от Никълъс Дьовил и подписана от галантния французин, както и от госпожица Черити Торнтън. Шери беше сигурна, че бившата й придружителка дори не подозираше за съществуването на подобен документ.