Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Не ми казвайте това! — избухна отново тя. — Не ми причинявайте допълнително страдания. Той никога не се е преструвал, че ме обича, и никога — дори когато говорехме за женитба — не ме излъга, че е влюбен в мен.

— Може би просто не го с осъзнавал, възможно е и сега да не го осъзнава, но откакто напусна, той не е същият човек.

Шери щеше да припадне от противоречивите чувства, които я изпълниха — изпитваше надежда и страх, радост и недоверие.

— Моля ви в името на Бога! Не ме лъжете! — изхлипа тя.

— Шери? — Гласът на херцогинята прозвуча нежно. — В деня на сватбата ви Стивън не искаше да повярва, че няма да се върнеш. Дори след като госпожица Ланкастър му разказа гнусната си история, той не й повярва и продължи да те чака. Мислеше, че ще се върнеш и ще му обясниш. Задържа свещеника до късно. Това постъпка на човек, който не иска да се ожени ли е? Нима все още смяташ, че е решил да се ожени за теб от чувство за дълг и съжаление? След като разбра, че ти не си Чариз Ланкастър, той нямаше вече за какво да се чувства виновен. Раната ти беше зараснала, а паметта ти се беше възвърнала.

Шери почувства, че се задушава от вълнение.

— Той не искаше да повярва, че си избягала — продължи Уитни. — Свещеникът настояваше, че е късно за венчавка, но Стивън му забрани да излиза от къщата.

Шери извърна глава настрана, за да скрие сълзите си.

— Не съм си мислела… Дори не съм си представяла… Той едва ли е бил в състояние да разсъждава трезво, иначе не би си и помислил, че е възможно да се ожени за проста гувернантка — рече тя и намери сили да погледне Уитни в очите.

— О, напротив! — засмя се херцогинята. — Мога да твърдя от личен опит, както и от всичко, което съм прочела във връзка със семейната история, че мъжете от фамилията Уестморланд винаги са получавали онова, което са искали. Да ти припомня ли, че Стивън настояваше викарият да остане в дома му, след като вече беше разбрал, че си била платена компаньонка на госпожица Ланкастър? Това нямаше никакво значение за него. Беше твърдо решен да се ожени за теб и никой не беше в състояние да го спре. — Види как лицето на Шери просветва от надежда и сметна за свой дълг да я предупреди: — За нещастие мъжете от рода са много твърдоглави, когато става дума човек да ги убеди, че са сбъркали. Страхувам се, че Стивън е надхвърлил границите на нормалното твърдоглавие. За съжаление всичко зависи само от теб. Най-доброто нещо, което можеш да очакваш от графа в момента, е да те отблъсне с хладно държание, когато решиш да си изясните отношенията. Лошо ще е, ако не се сдържи и реши да излее гнева си върху теб.

— Разбирам…

— Той не желае да има нищо общо с теб, не ни позволява дори да споменаваме името ти.

— Значи… той ме мрази?

— Много силно.

— Но нали казахте, че според вас преди, не ме е мразел?

— Мисля, че те обичаше. Веднъж ти споменах, че никога не съм виждала Стивън да се отнася с такава загриженост и топлота към някоя жена. Освен всичко друго проявяваше и чувство за собственост по отношение на теб, което не е присъщо за него.

Шеридан сведе поглед. Не беше сигурна дали ще успее да събуди отново подобни чувства у Стивън, но попита с надежда:

— Какво мога да направя?

— Бори се за него.

— Как?

— Това е деликатната страна на проблема — отвърна Уитни и с мъка прикри усмивката си. Шеридан очевидно се вълнуваше, а това беше добър знак.

— Разбира се, той ще те отбягва. Всъщност смятам, че би си тръгнал в мига, в който разбере, че си тук, ако събирането не беше в чест на любимия му племенник. Освен това бягството би могло да бъде изтълкувано като признак на слабост от негова страна.

— Благодарна съм, че нещата са се стекли по този начин — призна Шери.

— Това всъщност не е случайно стечение на обстоятелствата. Беше напълно права, когато каза, че предварително сме обмислили и нагласили всичко. Само че го направихме не с цел да те обидим, а да принудим Стивън да бъде в твоята компания възможно най-дълго време. Поръчали сме на другите две гувернантки да се грижат за момчетата на Скефингтън, докато си тук. Аз вече подхвърлих на лейди Скефингтън, че ще е по-добре, ако си ангажирана с възрастните — така ще можеш да контролираш дъщеря й от разстояние. Това от своя страна ще ти даде възможност да си навън, ще можеш да се разхождаш, да яздиш, ако решиш, и най-вече — да бъдеш непрекъснато пред очите на Стивън.

— Не… Не зная как да ви се отблагодаря.

— Не съм сигурна дали ще ми благодариш, щом се срещнеш със Стивън — нервно се усмихна Уитни. Искаше й се да с в състояние да даде сили на Шеридан да се справи с всичко, което графът би й поднесъл, затова реши да й признае нещо, което беше известно само на семейството: — Преди няколко години баща ми ме сгоди за Клейтън без мое знание. Аз… Аз бях обсебена от идеята да се омъжа за един местен младеж, в когото вярвах, че съм влюбена до полуда. Постарах се доста, за да осуетя брака си с херцога, и се стигна дотам, че Клейтън сам поиска да развали годежа. За нещастие едва тогава осъзнах, че всъщност не изпитвам нищо към другия младеж. Само че Клейтън вече се преструваше, че не ме познава.