Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Но очевидно впоследствие с променил мнението си.

— Не съвсем — изчерви се Уитни. — Аз го накарах да промени мнението си. Той беше на път да се ожени за друга и аз… отидох да го видя и да го разубедя. Тогава Стивън ме накара да остана. Причината да организирам това тържество е, че същият план имаше успех при мен и съпруга ми.

— Но когато той ви е видял, вероятно веднага е забравил всичко, което сте му причинили?

Херцогинята звънко се засмя и поклати отрицателно глава:

— Струва ми се, че тогава той не искаше дори да ме види и че му бе неприятна дори мисълта за мен. Беше най-ужасната вечер в моя живот. Но когато всичко приключи, когато спечелих — когато и двамата спечелихме — у мен не беше останала никаква гордост. Затова пък имах Клейтън.

— Значи ме предупреждавате, че гордостта ми ще пострада?

— Много, освен ако не се лъжа.

— Благодаря ви, че ми се доверихте. Мисълта, че друга жена е направила същата грешка като мен и е успяла да я поправи, с окуражаваща.

— Не ти се доверих, за да споделя нещастието ти — нежно я погледна Уитни. — Имам много по-сериозни причини да го направя.

— Знам.

Шеридан се поколеба, но когато заговори, гласът й не трепна:

— Какво трябва да направя?

— Първо, трябва да се постараеш да си непрекъснато пред погледа му. И да си на разположение.

— На… негово разположение?

— Точно така. Стивън с жестоко наранен и обиден, затова няма да иска да има нищо общо с теб. Ще се наложи открито да му покажеш, че още го желаеш, и да направиш така, че да не може да ти устои.

Шеридан кимна. Сърцето й се разкъсваше от надежда, страх, несигурност. Тя погледна към вдовстващата херцогиня и госпожица Черити, после към Уитни, която преди малко беше обидила, но която я гледаше е разбиране и нежност.

— Бях непростимо груба — започна тя, но майката на Стивън я прекъсна, подавайки й ръка.

— Като имам предвид обстоятелствата, мисля, че и аз бих постъпила като теб, скъпа — рече Алисия Уестморланд.

Шери пое подадената й ръка и силно я стисна:

— Ужасно, ужасно съжалявам…

Виктория Сийтън се изправи и прекъсна по-нататъшните излияния на девойката. Тя я прегърна и й се усмихна:

— Всички ние сме тук, за да те подкрепим, защото когато Стивън пристигне, мисля, че наистина ще имаш нужда от подкрепа.

— Не я плаши! — намеси се Александра Таунсенд и също стисна ръката на Шеридан. После се престори, че потръпва от ужас, и добави: — Остави това на Стивън.

— Мъжете ви знаят ли какво кроите? — попита Шери. Трите жени кимнаха и тя се почувства щастлива. Значи всички й желаеха доброто.

Шеридан, Александра и Виктория излязоха от всекидневната. Трите жени, останали в стаята, бяха силно напрегнати въпреки опитите си да изглеждат спокойни и уверени. Когато час по-късно откъм алеята, водеща към входа, се чу шум от пристигаща карета, вдовстващата херцогиня остави нервно чашата от скъп порцелан върху чинийката и отбеляза:

— Това трябва да с Стивън.

През целия ден пристигаха гости, но от графа нямаше и следа. Беше очевидно, че нещо го е забавило, и жените бяха започнали да се съмняват, че той изобщо ще се появи за първия ден от празненството.

— Ако не се е случило нещо наистина сериозно, ще бъда силно изкушена да го напердаша, стига да не беше толкова пораснал и аз самата да не бях прекалено стара за подобни действия — продължи Алисия Уестморланд. — Нервите ми са изопнати до крайност.

Уитни нетърпеливо се приближи до прозореца, за да види кой е дошъл.

— Той ли е, скъпа?

— Да… О, не! — възкликна отчаяно снаха й.

— Да, той е или „О, не, не е той“? — поинтересува се госпожица Черити.

— Да, Стивън е.

— Много добре.

— Заедно с Моника Фицуеъринг.

— Това е лошо — отбеляза вдовстващата херцогиня и подаде тригодишния Ноел на Черити, която по необходимост също беше посветена в плана им. Възрастната дама и Ноел силно се бяха привързали един към друг и на Уитни не й даваше сърце да отдели госпожица Черити от нейния любимец точно на рождения му ден. А щом старата мома щеше да присъства на тържеството, тя трябваше да знае какво се гласи.

— Довел е и Джорджет Портър.

— Това е много лошо — произнесе потресена възрастната херцогиня.

— Аз пък мисля, че е чудесно! — възкликна госпожица Черити, с което накара двете жени да я погледнат с недоумение. Тя се усмихна на Ноел, хвана двете му ръчички и ги плесна една в друга, докато детето не се засмя. Чак тогава госпожица Черити удостои с поглед събеседничките си. — Ако беше дошъл само с една жена, тя щеше запълни изцяло времето му — обясни доволно старата мома. — Но щом жените са две, те ще бъдат заети предимно една с друга и така Стивън ще бъде свободен за нашата Шеридан.