Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Стивън! Знам, че си вътре… — Натисна бравата и вратата се отвори. Младата жена почти се сблъска с графа, който тъкмо излизаше от гардеробната, закопчавайки яката на ризата си. Сега погледът му беше още по-обвинителен. — Стивън, чуй ме…

— Махай се! — изсъска той и посегна към сакото си.

— Не си тръгваш, нали?

— Да си тръгвам ли? Не мога да си тръгна! И това си предвидила! Моите поздравления, ваша светлост… — саркастично добави той. — Заради вашата нелоялност и нечестност.

— Стивън, моля те! Само ме чуй. Шери е мислела, че искаш да се ожениш за нея от съжаление. Реших, че ако отново я видиш…

Графът заплашително приближи към нея.

— Ако имах желание да я видя, щях да помоля твоя приятел Дьовил за съдействие. След като ме напусна, тя е отишла право при него!

Уитни заговори, докато отстъпваше назад:

— Опитай се да я разбереш.

— Ако имаш достатъчно здрав разум, ще се постараеш да не се мяркаш пред очите ми този уикенд, Уитни — със смразяващ тон изрече Стивън. — А когато празненството приключи, ще общуваш с мен единствено посредством съпруга си. Сега се отдръпни от пътя ми.

— Знам, че я обичаш и…

Той я стисна за раменете, отмести я и мълчаливо излезе от стаята.

— Господи! — прошепна съкрушено младата херцогиня. Познаваше Стивън Уестморланд от четири години, но никога не беше допускала, че е способен да изпитва подобна омраза.

Тя с нежелание се върна при гостите си. Планът й се беше провалил. Казаха й, че Стивън е завел Моника и Джорджет на разходка до близкото село, което означаваше, че щяха да отсъстват поне няколко часа. Лейди Скефингтън Изглеждаше силно разочарована от неговото заминаване, както и останалите — но по съвсем различни причини. Единствените, които не страдаха от отсъствието на младия граф, бяха сър Джон, който допиваше поредната чаша мадейра, и дъщеря му Джулиана. Тя помагаше на Шеридан да се грижи за децата. Вдовстващата херцогиня наблюдаваше Шери и русото момиче и сподели с Уитни:

— Джулиана Скефингтън усеща, че нещо витае из въздуха. Тя видя убийствения поглед, с който Стивън измери бедната Шери, и се кълна, че е на страната на гувернантката си. Когато я заговорих, ми направи впечатление на умно и приятно момиче, освен това е очарователна и интелигентна.

Уитни се отърси от мислите си за ужасните неща, които Стивън й беше наговорил, и се загледа в прелестната Джулиана.

— И красива — допълни.

— Още един каприз на съдбата — въздъхна свекърва й. — Не мога да се начудя как този мъж — тя кимна с глава към сър Джон — и онази жена — последва повторно кимване към лейди Скефингтън — са били в състояние да дадат живот на подобно божествено създание.

Обикновено голяма група обслужващ персонал се грижеше за удобството на гостите, но когато Стивън се върна от разходката си в селото, никой не го посрещна и не пое грижата за каретата и конете му. Единственият човек, който се мяркаше наоколо, беше някакъв прислужник, застанал по средата на алеята, но вниманието на човека беше погълнато от нещо, което ставаше на хълма зад конюшните, и той дори не забеляза пристигането на графа. Едва когато Стивън спря до него, прислужникът благоволи да го погледне.

— Къде са останалите? — попита раздразнено негова светлост. Направи му впечатление, че старецът нито отвори вратите, нито повика на помощ някой от останалите прислужници.

— Всички са при конюшните, милорд. Шоуто е грандиозно и за нищо на света не бива да бъде пропускано. Или поне така ми казаха.

Стивън реши сам да подкара каретата към конюшните, за да види за какво шоу говореше прислужникът.

Конюшните и тревните площи, където конете загряваха, преди да бъдат изведени на езда, бяха заобиколени е дълга ограда. Стивън спря каретата наблизо и с учудване установи, че наоколо беше пълно с хора. Всички — от прислужници и икономи, до коняри и благородни гости, се бяха скупчили покрай оградата. Графът помогна на Джорджет и Моника да слязат от каретата, но никой не им обърна внимание. Всички бяха вперили поглед към хълмовете.

Стивън откри с очи брат си и се загледа с подозрение в него. Питаше се дали Клей беше запознат с плановете на съпругата си, въпреки че отказваше да приеме подобен факт за възможен. Но все пак графът не беше напълно сигурен, затова предпочете да се обърне към Виктория и Джейсън Фийлдинг:

— Какво гледате?

— Почакай и ще разбереш — усмихна се някак странно Джейсън. — Не искам да развалям изненадата, като предварително я издам.