Джудит Макнот - Преди да те срещна

Вместо това графът високомерно я изгледа и надменно рече:

— Никой ли не те е учил да се обличаш прилично?

Забеляза, че Шери трепна в същия миг, в който Джорджет ехидно се изсмя на забележката му, но очите й не се откъсваха от неговите. Под погледите на всички присъстващи тя му се усмихна и нежно произнесе:

— В древни времена е имало обичай победителят в турнир да посвети победата си на някого, когото цени и уважава.

Стивън нямаше представа за какво говори тя. Шеридан му подаде празната торба, която продължаваше да стиска в ръка, и добави:

— Моите почитания, лорд Уестморланд…

Графът пое торбата, преди да се е усетил.

— От всички нагли, отвратителни същества, които… — избухна Моника, а лейди Скефингтън изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заплаче от срам.

— Госпожице Бромлейт, забравяте се! — извика господарката й. — Извинете се на тези добри хора и веднага вървете да се заемете с…

— Да се заемете с мен! — прекъсна майка си Джулиана и хвана Шери под ръка. — Искам да ми кажете къде сте се научили да яздите така и как го правите…

Двете девойки се отдалечиха в посока към къщата.

Виктория се отдели от групата и се обърна към лейди Скефингтън:

— Госпожица Бромлейт с американка също като мен. Нямам търпение да си поговоря с някого, който идва от моята страна. Ще ме извините ли? — Тя погледна въпросително съпруга си. Джейсън Фийлдинг, който навремето беше жертва на някаква срамна клюка, заради която дълго не беше допускан до висшето общество, се усмихна на младата си съпруга, която беше променила незавидното му положение, поклони й се и рече:

— Ще се чувствам самотен без вашата компания, мадам.

— Аз също искам да науча нещо повече за Америка! — възкликна Александра Таунсенд и тръгна след Шери и Джулиана, като преди това подхвърли закачливо на съпруга си:

— А вие, милорд? Мога ли да разчитам, че също като своя приятел Фийлдинг ще чувствате остро липсата ми?

Джордан Таунсенд, който навремето беше заявил, че женитбата му с младата Александра е „чисто и просто по задължение“, я погледна топло и отвърна:

— Както отлично знаеш, винаги се чувствам самотен без теб.

Уитни изчака съучастничките й да се отдалечат на достатъчно разстояние и се приготви да поднесе извиненията си и да ги последва, когато лейди Скефингтън се изпречи на пътя й.

— Не мога да си обясня какво става с нея! — със зачервено от гняв лице заяви тя. — Винаги съм казвала на сър Джон, че в днешно време е ужасно трудно да се намери добра прислуга. Нали така, Скефингтън?

Сър Джон кимна и изпелтечи:

— Да, гълъбчето ми.

Доволна от отговора му, лейди Гленда се обърна отново към Уитни:

— Трябва да ви помоля да ми кажете как вие го правите, ваша светлост!

Уитни отмести поглед от Стивън, който бъбреше с Моника и Джорджет, сякаш нищо не се беше случило, и отвърна:

— Извинете, лейди Скефингтън, за малко се разсеях. Искахте да знаете нещо?

— Как намирате подходящи прислужници? Ако не беше толкова трудно с прислугата, едва ли щяхме да стигнем дотам, че да наемем тази ужасна американка! Не бих искала да я задържим на служба при нас нито час повече.

— Аз не бих нарекла една гувернантка прислужница — започна Уитни.

Тя мислеше, че Стивън не чува разговора й с глуповатата дама, но при тази нейна забележка графът се обърна, разгледа остро снаха си и рече на лейди Скефингтън:

— Моята снаха приема гувернантките като членове на семейството. Дори в много отношения ги поставя на по преден план от някои свои близки. Нали? — саркастично попита той Уитни.

За пръв път Стивън се обръщаше към лейди Скефингтън и въпросната дама възприе това като много окуражаващо, пропускайки да забележи иронията в гласа му.

Моментално забрави за гувернантките и трудностите с Намирането на прислуга и се залепи за него:

— Моята скъпа Джулиана е същата, както сигурно сте забелязали, ваша светлост! Веднага се застъпи за Шеридан Бромлейт. Дъщеря ми е такова прекрасно момиче! — продължи тя и по някакъв начин успя да се вмъкне между Стивън и Моника. — Толкова лоялна, толкова добра…

Графът тръгна към къщата, но напористата дама не се отдели от него. След тях подтичваше сър Джон.

— Почти съжалявам брат си — рече Клейтън.

— Аз пък не — отвърна яростно Уитни и добави: — Искам да поговоря с Виктория и Александра.

Тримата мъже я проследиха с погледи.

— Каквото и да си мислят нашите жени, това беше грешка — въздъхна Джейсън Фийлдинг. — Нищо няма да излезе. — Клейтън, ти познаваш Стивън много по-добре от мен и от Джордан. Какво е мнението ти по въпроса?