Джудит Макнот - Преди да те срещна

„Знам какво правя“ — беше казала тя.

Той отвори очи и я погледна. Лицето й беше мокро от сълзи. Шери обви ръце около шията му, привлече го към себе си и промълви:

— Прегърни ме. Моля те…

Стивън се подчини и се остави удоволствието да го завладее отново. Ръцете й галеха мускулестите му рамене, устните му жадно пиеха от нейните. Тялото й го канеше, предлагаше му успокоението, от което и двамата се нуждаеха в рози момент…

Цялото му същество копнееше да стигне до върха, да получи облекчение, но Стивън не искаше то да настъпи, преди да й е предложил същото удоволствие, което тя предлагаше на него. Шери се беше отворила за него, тялото й неистово желаеше нещо, което никога не беше изпитвало. От гърдите й се изтръгна ридание. Тя не издържаше вече на напрежението.

— Ей сега… — дрезгаво прошепна Стивън.

В тялото й сякаш лумнаха пламъци. Изпитваше желание да се слее с любимия си, да се разтвори в него… Стивън простена. Онова, което преживяваше с нея, беше изключително, разтърсващо… Желанието за отмъщение беше забравено. Той се отпусна облекчено по гръб, привличайки Шери към себе си. Тя беше прекалено добра, за да й бъде отмъщавано, а естественото й място беше в прегръдките му. От мига, в който устните им се бяха срещнали за пръв път. Стивън беше уверен, че двамата са родени един за друг, но онова, което току-що се беше случило помежду им, надхвърляше и най-смелите му мечти. Графът лежеше, прегърнал спящата Шери, и размишляваше. Каквото и да беше изпитала по време на сливането им, то беше истинско, непресторено. Никоя жена не би могла да изиграе подобно нещо, дори да имаше огромен опит зад гърба си, а — както се беше оказало — Шери никога не го беше правила.

Тя се събуди. Беше сама в леглото. Не че не беше нормално, но… Очите й рязко се отвориха. Стивън седеше на стола и Шери изпита облекчение. Той вече се беше облякъл. Изражението на лицето му беше непроницаемо. Тя срамежливо придърпа чаршафите към брадичката си и се облегна на таблата на леглото. Как можеше Стивън да изглежда толкова безстрастен и отдалечен след всички, което се беше случило помежду им? Добре поне, че маската на цинизъм, хлад и ярост беше изчезнала. Шеридан сви крака, обгърна коленете си с ръце и попита:

— Сега можем ли да разговаряме?

— Защо да не започна аз? — безцеремонно предложи Стивън.

Тя кимна.

— Искам да ти направя едно предложение. — Забеляза радостта в очите й при споменаването на последната дума и не можеше да повярва, че тя наистина очаква да чуе от него ново предложение за женитба. — Делово предложение! — уточни той. — След като помислиш върху него, вярвам, че ще ти се стори разумно и за двама ни. Със сигурност ще ти се стори по-привлекателно от това да продължиш да работиш за семейство Скефингтън.

— Какво е то?

— Очевидно е, че въпреки различията ни в толкова много отношения двамата с теб си допадаме идеално в леглото.

Шери с изненада слушаше хладните му думи.

— Какво е предложението ти? — попита разтреперана тя.

— Ще споделяш леглото ми, когато имам нужда от тялото ти. В замяна ще ти осигуря къща, слуги, дрехи, карета и свобода да правиш каквото си пожелаеш, с изключение на едно — не искам никой мъж да използва онова, за което аз плащам.

— Предлагаш ми да стана твоя метреса? — унило попита Шери.

— Защо не? Ти си умна и амбициозна, а и онова, което ти предлагам, е много по-добро от сегашната ти работа. — Когато тя не реагира, Стивън отегчено добави: — Само не ми казвай, че си очаквала да ти предложа да се оженя за теб само заради случилото се преди малко. Не вярвам да си толкова глупава и наивна.

Шери потръпна от циничния му тон. Взря се в красивото му лице и искрено отвърна:

— Не знаех какво да очаквам от онова, което направихме, но не съм се надявала на ново предложение за женитба.

— Много добре. Вече имаше достатъчно лъжи и недоразумения помежду ни. Не бих искал да таиш напразни надежди.

В очите на Шери блеснаха сълзи и Стивън бързо се изправи. Целуна я леко по челото и отбеляза:

— Добре поне, че си достатъчно разумна да не правиш сцени заради предложението ми. Помисли върху него. Но преди да решиш, съм длъжен да те предупредя: ако някога посмееш да ме излъжеш отново, ще те изхвърля на улицата. — Той се отправи към вратата, хвана дръжката на бравата и преди да отвори, подхвърли през рамо: — И още нещо: никога не ми казвай, че ме обичаш! Не искам да чувам тези думи от твоята уста.

Графът излезе. Шери отпусна глава на коленете си и зарида. Плачеше заради проявената слабост, когато Стивън я беше взел в прегръдките си, и заради това, че за миг се беше изкушила да приеме срамното предложение, което й беше отправил.