Алистър Маклейн - Устата на гроба

Тя обаче не слушаше бълнуванията ми и ме прекъсна:

— Дъб Сгир? Но там не живее ли лорд Кърксайд?

— Точно затова. Скривалището е избрано или от мъжа ти, или от някой друг, но той го е уговарял. Едва наскоро разбрах, че мъжът ти често си пиел пиенето с лорд Кърксайд. Вчера виждах лорда, но той не ми каза нищо. Нито пък чаровната му щерка.

— Доста места си обиколил. Никога не съм виждала дъщерята.

— А би трябвало. Тя те смята за дърт ловец на милионери. Но е приятно момиче. Само дето е уплашена за живота си и за живота на други хора.

— Откъде-накъде?

— А как мислиш, че нашият триумвират е склонил лорд Кърксайд да участвува в историите им?

— С пари. Подкупили са го.

Поклатих отрицателно глава:

— Лорд Кърксайд е шотландски джентълмен, а това е силна комбинация. Старият Скурас никога не би събрал достатъчно пари, за да го подкупи дори и за нещо дребно. Той просто е неподкупен. Така че очарователните ти приятели отвличат по-големия син на лорд Кърксайд — другият живее в Австралия а за всеки случай, да не би Сюзан Кърксайд да извърши някоя глупост, отвличат и годеника й. Официалната версия е, че те са загинали при нещастен случай.

— Не може да бъде — прошепна тя с треперещ глас. — Господи!

— Може, може. Логично е и има чудесен ефект. Освен това отвличат и синовете на сержант Макдоналд и жената на Доналд Макекърн. По същите причини. Да си осигурят мълчание и съдействие.

— Да де, но хората не могат да изчезват просто така.

— В случая става въпрос за изпечени престъпници, а не за улични хулигани. Всички изчезвания изглеждат като смърт при нещастен случай. Има и други изчезвания — на хора, които са имали неблагоразумието да плават с лодките си в близост до приятелчетата ни, докато те са чакали нужното им ниво на прилива, за да отворят клапите.

— Това не е ли събудило подозренията на полицията? Толкова много лодки изчезват на едно и също място.

— Откарват две от лодките на петдесетина мили и ги изхвърлят на скалите. Една лодка винаги може да изчезне където и да било. Само четвъртата е тръгнала от Торбей, но изчезването на една лодка в този район не е достатъчно за сериозни подозрения.

— Зная, че това, което ми казваш, сигурно е вярно — и тя поклати глава, сякаш не вярваше. — Всичко съвпада и обяснява много неща. Само че каква полза? Те знаят, че подозирате нещо в Лох Хурон, и ще избягат…

— Откъде знаят, че подозираме Лох Хурон?

— Чичо Артър ми каза снощи в кабината. — В гласа й имаше изненада. — Не помниш ли?

Не помнех, но сега си спомних. Бях полузаспал. Глупава забележка, дори насочваща. Добре, че чичо Артър не беше разбрал.

— Калвърт в залеза на своите дни — отвърнах. — Вече забравям. Вярно е, че ще избягат, но едва след четирийсет и осем часа, понеже инструктирахме сержант Макдоналд да им предаде, че отиваме за подкрепления. Те ще си мислят, че имат достатъчно време.

— Разбирам — глухо каза тя. — А какво прави снощи на Дъб Сгир, Филип?

— Нищо особено. Но достатъчно. — Още една малка лъжа. — Достатъчно, за да потвърдя и последните си подозрения. Посетих хангара за лодки в пещерата. Тя не само че е три пъти по-голяма, отколкото изглежда отвън, но и е претъпкана с водолазно оборудване.

— Водолазно оборудване ли?

— Господ да ни е на помощ — ти си почти толкова глупава, колкото съм и аз. Ами как мислиш, че изваждат товара от потопените кораби? Използуват специална лодка за водолази, която държат в Дъб Сгир.

— Само това ли откри?

— Нямаше какво друго да откривам. Мислех да хвърля един поглед на замъка, защото от пещерата до него има проход, но не успях. Стигнах донякъде и видях някакъв тип с пушка. Вярно, че надигаше бутилка, но въпреки това щеше да ме забележи, така че се върнах.

— Господи — прошепна тя. Каква каша! Каква ужасна каша! На всичкото отгоре нямаш радиопредавател и не можем да поискаме помощ. Какво да правим? Ти какво смяташ да правиш, Калвърт?

— Тази нощ отиваме там с „Файъркрест“. Под канапето в салона има автомат. За чичо Артър и за Тим Хъчинсън има пистолети. Първо ще разузнаем. Те нямат много време и ще искат да се махнат още утре. Вратите на пещерата не прилепват плътно и ако отвътре не се вижда светлина, това ще значи, че още не са приключили с водолазните работи. Изчакваме ги да свършат и влизаме. Ще видим светлината като отварят вратата, за да пропуснат лодката с водолазите и да натоварят плячката от четирите други потънали кораба. Докато товарят, вратите ще бъдат затворени, разбира се. Но с „Файъркрест“ ще успеем да минем през тях. Не ми се видяха чак толкова здрави. Най-важното е да ги изненадаме. Да ги пипнем по бели гащи. В такова затворено пространство автоматът е смъртоносно нещо.