Алистър Маклейн - Устата на гроба

От дясната ми страна в тъмната кабина стоеше Шарлот Скурас. Тъкмо беше дошла от каютата си, където бе прекарала затворена повечето време от престоя си на яхтата ни. Отляво стоеше чичо Артър и замърсяваше чистия нощен въздух с миризливата си пура. Пресегнах се, взех едно електрическо фенерче и се потупах по десния джоб, за да видя дали лилипутът е още там. Там беше.

Обърнах се към Шарлот Скурас:

— Отворете вратата на кабината, застопорете я отворена и се дръпнете.

После казах на чичо Артър:

— Поемете кормилото, сър. Като извикам, дайте пълен ляв. След това обратно на север по стария курс.

Той мълчаливо го пое. Чух как дясната врата на кабината на щурвала се отваря. В момента се движехме с не повече от три възела.

Лодката вече се намираше само на двайсет и пет метра, а пътниците и се опитваха да си закрият очите от прожектора. Куин беше спрял да гребе. При сегашния курс щяхме да ги подминем на десетина метра откъм левия борд. Продължавах да държа лъча на прожектора върху лодката.

Разделяха ни само двайсетина метра, видях как Жак се прицелва в прожектора, и рязко подадох газ. Големият дизелов двигател изръмжа гърлено и „Файъркрест“ дръпна напред.

— Пълен ляв! — креснах.

Чичо Артър завъртя кормилото. Внезапно нарасналата двигателна сила на витлото тласна кърмата надясно. От автомата на Жак избухнаха безшумни огнени езици, явно стреляше със заглушител. Куршумите рикошираха от алуминиевата фокмачта, но не успяха да уцелят нито прожектора, нито кабината на щурвала. Куин разбра какво ги чака и заби гребла във водата — само че закъсня.

— Дай обратен! — отново креснах аз, отнех газта и изскочих на палубата.

Ударихме ги точно където седеше Жак, премачкахме носа на лодката, преобърнахме я и изхвърлихме и тримата във водата. Откъм десния борд на „Файъркрест“ бавно изплуваха три фигури и останките от корпуса. С фенерчето си осветих най-близката фигура. Беше Жак, който инстинктивно се опитваше да държи автомата над главата си, за да не го намокри, макар че сигурно отдавна го беше намокрил при преобръщането на лодката. Държах пистолета и фенерчето с две ръце и се прицелих по лъча. Натиснах спусъка на лилипута два пъти и видях как на мястото на лицето му разцъфна ярко алено цвете. Той потъна все едно че го сграбчи акула, а изпънатата му с автомата ръка изчезна последна. Прав бях, шмайзер беше. Преместих фенерчето. Във водата се виждаше само една фигура и тя не беше Куин. Той или се беше гмурнал под „Файъркрест“, или се криеше под преобърнатите останки на лодката. Стрелях още два пъти по втората фигура и тя закрещя. Крясъкът продължи две-три секунди, после премина в някакво гъргорене и изчезна. Чух, че някой повръща през борда. Шарлот Скурас. Само че сега нямах време да я утешавам, а пък и тя знаеше, че не й е мястото на проклетата палуба. Имах други по-важни работи, като тази да не позволя на чичо Артър да разцепи надве стария каменен кей на Торбей. На местните жители това нямаше да им хареса. Идеята на чичо Артър за обратен волан се различаваше рязко от моята и той беше направил три-четвърти кръг с яхтата. Може би ставаше за кормчия на някоя древна финикийска галера, но за залива на Торбей му липсваше нещо. Скочих в кабината, дадох пълен назад и извъртях кормилото наляво. Отново изскочих навън и издърпах Шарлот Скурас, точно преди главата и да се удари в една от дървените греди, с които беше облицован кеят. Не зная дали успяхме да оближем кея, но съм сигурен, че доста притеснихме малките ракообразни, които покриваха дървените греди.

Заедно с Шарлот Скурас се върнах обратно в кабината на щурвала. Дишах тежко. Цялото това тичане насам-натам ме беше изтощило доста. Поех си дъх и казах:

— Моите уважения, сър, но какво точно се опитвахте да правите?

— Аз ли? — Изглеждаше невинен като събудена от зимен сън мечка. — Какво има?

Преместих ръчката на газта на положение „бавен напред“, поех кормилото и направих завой, докато компасът не показа курс на север. Казах му да го поддържа и се заех с прожектора. Водата наоколо беше черна и пуста, дори лодката не се виждаше. Бях очаквал да видя, че в Торбей всички прозорци светя като на военноморски парад, защото тези четири изстрела от лилипута според мен би трябвало да са разбудили всички жители на селцето. Но не се виждаше нищо, нито светлини, нито каквото и да било. Явно изпитите бутилки джин бяха повече от всякога. Погледнах компаса. Бяхме се отклонили от курса с двайсет градуса на запад. Подобно на устремила се към някое цвете пчела или на желязна стърготина към магнит, чичо Артър очевидно отново се насочваше към брега. Деликатно, но твърдо му отнех кормилото и казах: — Отново се приближавате към кея, сър.