Ерик Сийгъл - Лекари

Хана схвана мигновено:

— Значи ще отидеш при Щефан?…

Хершел сви рамене, полусмутен, полусъкрушен:

— Зная, че някога решихме да не му ставаме длъжници, защото да приемем парите му, би означавало да приемем и ценностната му система. Но…

И тогава изплю камъчето:

— Преди два месеца Щефан откри на наше име банкова сметка и внесе двайсет хиляди долара. Каза, че е жилищен влог. Не съм ти споменал, понеже нямах намерение дори да ги докосна — погледна жена си и продължи: — Но, Хана, двайсет хиляди могат да осигурят на Линкълн цялото му следване в колеж. Е, смяташ ли, че си струва да загубя достойнството си заради това?

Тя го погледна с обич и отвърна:

— Нищо няма да изгубиш, скъпи. И двамата ще спечелим нещо много ценно — тя обви с ръце врата му и го целуна. — Само се моли момчето да се съгласи.

Бяха твърде напрегнати, за да закусват, затова обиколиха пеша Милсбърг и накрая седнаха на една пейка на централния площад, тъкмо пред „паметно табло“ с имената на местните войници, загинали през Втората световна война. Списъкът бе увенчан от звездното знаме, кръстосано с флага на Конфедерацията.

— Той никога няма да дойде с нас — въздъхна Хана песимистично.

— Защо мислиш така?

— Погледни паметника и виж чие име е най-отгоре. Хершел се взря в списъка пред себе си. Сред всички мъже, загинали през войната, с най-висок чин беше полковник Линкълн Бенет. Смъртта му бе спечелила уважението, което цял живот му бяха отказвали.

В уречения час се върнаха и седнаха притеснени срещу момчето и баба му. Най-сетне Хана събра кураж и попита:

— Реши ли вече, Линк?

Момчето отговори с друг въпрос:

— Ами приятелите ми? Нали там няма да познавам никого. Няма да има с кого да играя.

Хершел отговори откровено:

— Мога само да те уверя, че ще направим всичко възможно да ти намерим нови другарчета.

— А междувременно, ако се почувстваш самотен, ще можеш да се обаждаш на баба си или на съучениците си — предложи Хана.

— Съжалявам, госпожо, ама не мога. Тук няма телефон.

— Но можеш да пишеш — подчерта Елва. — Татко ти никога не е звънял от Европа и все пак поддържахме връзка през цялото време.

— Нещо друго притеснява ли те, Линк? — попита Хана.

Той кимна:

— Ами ако… ви разочаровам?

— Има само един начин да ни разочароваш — отвърна Хана категорично: — Ако не дойдеш с нас.

Замълчаха и момчето погледна баба си. Елва заговори от името на двамата:

— Ние смятаме, че желанието на баща му би било да дойде с вас.

На Хершел му се прииска да скочи от радост, но каза само:

— Чудесно! С жена ми ще останем тук, докато уредим практическите страни на въпроса — а на момченцето каза с топлота: — Обещавам ти, че няма да съжаляваш.

Семейство Ландсман си тръгнаха опиянени от надежда, а Линк остана сразен от грандиозните мащаби на решението си.

— Хершел, да не си откачил? Искаш да кажеш, че в Кливлънд няма достатъчно shvartzes 51 51 Черни, негри (идиш) — К.пр. , та ще внасяш от Юга?

— Щефан… искам да кажа, Стив, забранявам ти да говориш така.

След като откри наблизо хотел, в който можеха да отседнат за през нощта, Хершел позвъни на брат си в Кливлънд, за да го попита дали адвокатът му може да провери какво трябва да направят по законен ред.

Стив не беше никак ентусиазиран от цялата работа:

— Слушай, Хершел, бъди разумен. Зная, че с Хана искате дете. Ще ви намерим тук някое. Какво говоря, две ще ви намерим. Три да искате, и три ще уредим.

— Аз искам точно това момче — каза натъртено Хершел Ландсман.

— Добре де, добре. Адвокатът ми ще проучи подробностите и утре сутрин ще ви се обадя — и той завърши с последно напътствие: — И да не ми се сърдиш после, като не те приемат в градския клуб.

Адвокатът — младеж, завършил неотдавна право в северозападните щати — се отнесе по-благосклонно към намерението на семейство Ландсман. Съществуваше, разбира се, проблемът с майката, на която все още de jure 52 52 По закон (лат.) — 1> пр. принадлежеше правото на попечителство над детето. Но съдейки по всичко, което научи за Лорейн, той не предвиждаше никакви трудности на този фронт.

Лесно щяха да докажат, че възрастната мисис Бенет е била родителят de facto 53 53 В действителност, фактически (лат.) — Н.пр. и следователно на нея се полагаше да прехвърли попечителството над младия Линк на семейство Ландсман.

Оставаха само няколко незначителни уточнения, за които бе необходима консултация с адвокатска кантора от щата Джорджия.