Ерик Сийгъл - Лекари

И избухна в сълзи.

Хана я докосна нежно и успокоително, а Хершел изрази гласно недоумението си:

— Простете, мисис Бенет, но нещо не разбирам. Защо всъщност той не живее при нея?

Мъката ѝ премина в негодувание:

— Защо ще живее с дете, което никога не е искала? Не можа да прости на Линк, че не ѝ даде да се отърве от бебето, преди да го роди. Лорейн се мислеше за голяма дама, не искаше да я „връзват“. Мразеше живота във военната база и все кръшкаше до Атланта сама за по няколко дни. Аз съм отгледала детето от деня, в който се роди — избърса очи с кърпичката на Хана и се извини: — Простете. Не бива тъй да приказвам. Библията учи, че е грехота да мразим.

Хершел се опита да обясни тактично целта на посещението си:

— Моля ви, мисис Бенет, не се засягайте, но бихте ли ми казали дали с внука си имате парични затруднения?

Тя се поколеба и отговори:

— Оправяме се.

— Моля ви, питам, защото желанието ни е да ви помогнем с каквото можем в знак на благодарност — надяваше се, че ентусиазмът му ще спечели доверието ѝ.

Възрастната жена сподели неохотно тревогите си:

— То се знае, докато синът ми беше жив, пращаше винаги част от заплатата си. Всеки месец, точно като по часовник. Когато това свърши, разчитах да караме с осигуровката, докато малкият Линк порасне и тръгне на работа.

— На колко години е сега? — попита Хана.

— Другия месец, на двайсет и седми, ще стане на единайсет.

— Което означава, че му остава още много време докато почне да търси работа — заключи Хершел.

— По нашите места повечето момчета почват работа на четиринайсет, а по-височките — даже и по-рано.

— Колко жалко. Баща му искаше той да получи образование, да влезе дори в колеж…

— Мечтата умря заедно с него — отвърна тя тихо.

Хершел и Хана се спогледаха и всеки знаеше какво мисли другият.

— Мисис Бенет — подхвана Хана, — ние сме безкрайно задължени на сина ви. За нас ще бъде чест, ако разрешите да ви помогнем.

— Не сме богати — намеси се Хершел, — но аз работя и мога да спестявам. Така че, като му дойде времето, младият Линк ще може да запише колеж.

Елва Бенет беше трогната и объркана:

— Мистър Ландсман, не знаете ли, че от тук до Аталанта няма негърско училище, което да може да го подготви за колеж? А нямаме средства за частно училище.

Семейство Ландсман се видяха в затруднение. Пред тях се изправяха пречки, каквито не предполагаха, че ще срещнат. След неловко мълчание, през което и двамата не намираха думи, Хана продължи:

— Мисис Бенет, зная, че по нашите места на север има училища, отлични училища, които момчето може да посещава. И те със сигурност биха му отворили вратите към някой колеж.

Елва стоеше по-объркана от всякога. Защо тези хора предлагат да платят образованието на внука ѝ? От къде на къде семейство бели ще иска да направи това? Но тя продължи да проучва въпроса и да изпитва семейство Ландсман:

— Мислите ли, че е възможно да го приемат в някое северно училище? Защото в нашите негърски училища едва ги научават да четат и да пишат. В класа на Линк са шейсет и едно деца и не ми се вярва даскалицата да знае името му даже.

Изпаднал в паника при мисълта, че тя ще отхвърли молбата им, Хершел изтърси:

— Ние можем да му наемем частни учители. Наистина, мисис Бенет, ще му осигурим най-добрите. А после ще го запишем в най-доброто частно училище — Хершел нареждаше, без да обръща внимание на удивлението, изписано по лицето на жена му. — И двамата желаем това от все сърце. Искаме да дадем възможност на внука ви да постигне всичко онова, за което мечтаеше баща му.

Елва се разкъсваше вътрешно. Ако тези хора говорят сериозно, ако наистина запишат Линк в частно училище, на нея какво ще ѝ остане? Снимки? Военни медали? Спомени? Пуста къща?

Чудеше се какво би я посъветвала Библията. Мисли те ѝ се насочиха мигновено към откъс от „Притчи“: „Блажен е оня човек, който е намерил мъдрост… Мъдрият човек е в силата си. И човек със знание расте в сила.“

Дължеше това на внука си. Дължеше го най-вече на сина си. Но отлагаше мъчителния момент на взимането на решение и продължаваше да разпитва:

— Какво по-точно имате предвид?

— Слушал съм, че има училища-пансионати, където може да живее със съучениците си. А в Кливлънд има и дневни училища — размени отново поглед с Хана и тя колебливо предложи:

— Той… Линкълн де, може да живее у нас.

На Елва ѝ беше трудно да свикне с мисълта, че Линк може да живее с друго семейство. При това бели. И не само бели, ами и…