Ерик Сийгъл - Лекари

— Добре де, след като ти е толкова омразно, защо не напуснеш?

— Никога не съм казвала, че ми е омразно, Палмър.

Макар науката да твърди, че е невъзможно човек да се лишава продължително време от сън, без да загуби разсъдъка си, обезумелите студенти по медицина патологично пренебрегваха тази истина. Разбира се, на помощ идваше кофеинът и много от тях измерваха нощите с чаши кафе.

Неколцина успяха да се снабдят с най-новите постижения на фармацията. Ако имаха късмета да познават някой от по-горните курсове или още по-добре — някой стажант-лекар, можеха да се снабдят и с някое ново психотропно лекарство от групата на амфетамините, Бензедрин например, за стимулиране на нервната система и „потискане“ на съня. Твърде погълнати бяха от учебниците си, за да хвърлят поглед върху ситното упътване по опаковките. Дори педантичната Алисън Редмънд пропусна да се усъмни в безвредността на таблетките, от които по думите ѝ мисълта ѝ се прояснявала „като майска утрин“.

Барни Ливингстън прибягна до друга мярка. Неговото средство за оборване на дрямката бяха периодичните баскетболни мачове, последвани от студени душове. Всички го смятаха за смахнат — с изключение на Бенет, когото той придума да опита същия метод.

Лора се придържаше към кока-колата и винаги преди да отиде в стаята на Барни, напълваше цял термос от автомата. По коридорите нагоре-надолу крачеха студенти и трескаво се мъчеха да натъпчат в пламналите си измъчени мозъци материала от безброй листове.

Единствен Ханк Дуайър беше безметежно далеч от цялото нечовешко напрежение. Докато колегите му мислеха, че са в ада, той се чувстваше като пречистена душа, която съвсем скоро ще излети от преходното чистилище и ще се извиси към рая в прегръдките на Черил.

В три сутринта преди „Инквизиция 1“ (анатомия първа част) Лора и Барни решиха да си починат за пет минути. Разтвориха прозореца, за да влезе студеният въздух и да ги разсъни, после отвориха вратата, за да стане течение. Отвън в коридора „безсънните мъртъвци“ не ги забелязаха, а продължиха да бродят, да мърморят и да зубрят.

— И преди съм виждал такава гледка — продума Барни дрезгаво. — Точно така ходят болните в психиатрията.

Никой от двамата не се засмя. Бяха погълнати от усилието да си спомнят окончанията, захващането и инервирането на булбокавернозния мускул.

Самите изпити отбелязаха спад в напрежението. Бяха и един вид облекчение, защото след всеки изпит първокурсниците се чувстваха така изцедени, че силите им стигаха само да хапнат набързо, да се приберат в стаите и да потънат в дълбок, безпаметен сън. На сутринта като автомати влизаха отново в изпитните зали, където им раздаваха нови въпроси и от тях вече така им се повдигаше, че като по рефлекс бълваха отговорите.

Най-накрая, когато до Коледа оставаха само четири дни за пазаруване, всичко приключи. Лора спази обещанието си и прекара тези дни в дома на Палмър на Бийкън Хил. Въпреки че недоумяваше каква радост може да му достави, като спи по осемнадесет часа на ден, той изглеждаше доволен, че тя е до него — макар и в състояние на неподвижен труп.

Междувременно Ханк Дуайър стана първият човек в историята, полетял за дома с автобус. Защото пътуваше към седмото небе.

Грети се сбогува с всички колеги и забърза към летището, за да се качи на студентски чартърен самолет до великия Северозапад. През последните дни от семестъра беше намекнала загадъчно, че в Портланд ще я чака Много Специален Човек.

С това вероятно се обясняваше свенливото ѝ и кокетно поведение напоследък — просто беше репетирала. Кавалерът ѝ без съмнение беше някой висок мускулест скандинавец и сигурно се казваше Ларс или Олаф. За какво ти е източен Адонис, ако си имаш Тор от западния бряг.

Бенет се отби да се сбогува с Барни вечерта след последния им изпит.

— Весели празници, Ландсман — пожела му Барни. — Обзалагам се, че за всяка от дванайсетте нощи на коледните празници ще имаш различна кливлъндска красавица.

— Всъщност няма да се връщам у дома. Ще прекарам две седмици с родителите си на планина.

— Аха, значи le ski 37 37 Ски (фр.) — 1> пр. ?

Бенет кимна:

— И I’apres ski 38 38 След ски (фр.) — 1> пр. , което, разбира се е най-хубавата част.

— Божичко, Бенет, тогава сигурно ще имаш по две момичета на ден. И къде ще вършиш снежните си подвизи?

— В Монтана.

— Доста далече.

— Като си помислиш, Ливингстън, аз не съм от по-близо.

Най-амбициозни бяха плановете на Питър Уаймън. Оставаше в Бостън за лабораторни изследвания, и то не с друг, а със самия професор Майкъл Пфайфър.