Ерик Сийгъл - Лекари

Направи пауза, за да отбележи с крива усмивка:

— Надявам се, че следите внимателно.

И после попита:

— Може ли да каже някой какво настъпва, когато вследствие на хиперемия на гениталиите пещеристото тяло се изпълни с кръв?

В първия момент никой не реагира… поне външно. Наистина ли има предвид…? Възможно ли е да пита за…?

Без видима причина професорът посочи Лора:

— Моля, госпожице Кастелано, какво настъпва след хиперемия?

— Ерекция, господин професоре.

Аудиторията въздъхна облекчено.

— Интересно защо въпреки превеса на мъже в курса единствено на госпожица Кастелано ѝ е известно добре познатото явление ерекция на мъжкия член?

Отговор не последва.

Лубар, който никога не пропускаше да подметне нещо цветисто за сметка на женската част от курса, насочи отново разпита към Лора:

— Вие, госпожице Кастелано, можете ли да предложите обяснение?

— Ами може би имам повече лични наблюдения, сър — отвърна Лора небрежно.

Професорът благоразумно се върна в познатите води на „Анатомията“ на Грей и предложи на студентите да започнат внимателно дисекция на отличения за деня орган.

Чудна работа. Смятаха, че трите месеца опит са ги закалили в рязането на човешка плът, но ето че поне вътрешно повечето студенти потрепериха, щом започнаха дисекция на новия орган.

— Ей Богу, Кастелано — възкликна възхитено Барни, когато няколко часа по-късно излязоха от аудиторията. — Закопа всички мъже в курса.

— Нищо особено. А ти защо не се обади, дявол да те вземе?

— Не знам. Страх ме беше да си покажа главата.

Тя го стрелна лукаво с поглед:

— Главата ли казваш, Ливингстън?

Очите ѝ святкаха игриво.

Точно тогава при тях дойде Грети.

— Отвратително! Направо възмутително — цупеше се тя.

— Кое бе, Грети?

— Всички тези намеци. Ами Лубар как размахваше онова нещо, като че ли е някакъв фетиш.

— В интерес на истината — вметна Барни небрежно, — било е фетиш за древните гърци и римляни. Даже са го боготворили по време на празниците…

— Престани, Барни! Стига ми за един следобед. Ако питаш мен, професор Лубар е един… един…

— Кур сплескан? — предложи Лора.

Грети се обърна и рязко се отдалечи, почервеняла от негодувание и срам.

Ако някога ви се налижи да доказвате, че първите заселници в Америка са били истински аскети и пуритани, достатъчно е да вземете за пример зимата в Бостън. По Коледа природата замръзва и безпощаден вятър, като камшик на каещ се, шибва лицата на хората.

Естествено, нищо не е пречило на заселниците да изберат умерения климат на Вирджиния, вместо да слизат на скалистия Плимутски бряг. Можели са дори както някои други англичани да отплуват до Антилските острови, да захвърлят тежките обуща с катарами и да лудуват по пясъците.

Но основателите на Масачусетската колония искали да страдат. А климатът на новия континент предоставял богата възможност за това.

Още преди първата снежна буря цяла лавина работа затрупа студентите във Вандербилт Хол. Брояха не дните за пазаруване преди Коледа, а часовете, оставащи до първите изпити — четири удара един след друг: анатомия, физиология, хистология и последният, фаталният — биохимия.

Всички прозорци на общежитието светеха по цяла нощ. Минувачите вероятно биха изтълкували това погрешно като ритуално честване празника на светлината, отбелязван от народите по цял свят в деня на зимното слънцестоене, най-краткия ден в годината. Но в светналите стаи не се веселяха, не пееха коледни песни и най-важното, не спяха.

Градусът на напрежението стигна дотам, че дори Питър Уаймън доби стреснато изражение.

А Палмър Талбът от солидарност със студентите също се видя принуден да прави жертви.

— Дори и в събота вечер ли не можеш, Лора?

— Моля те, влез ми в положението. Тук сме като в обсада. Хората направо превъртат от напрежение. Повярвай ми, нищо подобно не съм преживявала досега.

— Тогава защо въобще трябва да се тормозиш, Лора? Доколкото знам, цялото ти следване в института до този момент е един кошмар. От къде на къде нормален човек ще търпи подобно нещо?

— Това е положението. Нещо като цена, която трябва да заплатя.

— Обаче и аз се налага да я плащам. Как изобщо възнамеряваш хем да водиш такъв живот, хем да поддържаш връзка с мен?

— Палмър, точно сега единствените връзки, за които съм в състояние да мисля, са между химични съединения, черепни нерви и хистологични образци. Чувствам се не като личност, а като робот, който изучава хората.