Ерик Сийгъл - Лекари

— Можеш да влезеш, не съм Летящият холандец — съобщи ясен баритонов глас зад него. Барни се завъртя и видя един наконтен младеж с остри черти, малко над двайсетте.

— Мога ли да ти предложа нещо за пиене? — сърдечно попита той.

Барни сложи ръка като фуния на ухото си.

— Не те чувам. Защо не намалиш гюрултията?

— По-добре не. Малер просто трябва да се слуша фортисимо.

— Тогава си намери слушалки. Тук има хора, които не могат да учат фортисимо.

Почитателят на музиката се усмихна приятелски, отиде до усилвателя, който наподобяваше пулт за управление на „Боинг 707“, завъртя някакви копчета и в резултат стаята спря да се тресе.

— Благодаря — кимна Барни и се обърна да си върви.

— Няма ли да останеш да пийнем по нещо?

— Съжалявам, но ме чакат един куп неща, които трябва да свърша.

— Мили Боже, абе защо всички тук са толкова съзнателни? Виж какво, един малък скоч няма да ти навреди.

Против разума си Барни бе донякъде очарован от този екземпляр.

Поиска си кола.

— С лимон? Лимонов сок? Малко ром, за да заприлича на коктейл „Куба Либре“?

— Чисто, благодаря. Само с малко лед. Ъъ… ти медицина ли следваш?

— Защо иначе ще живея в това мракобесно общежитие, по дяволите?

— Да, май че има логика. Допреди няколко дни тази стая беше заета. Искам да кажа, от друг човек.

— Горкият нещастник — той подаде на Барни чаша и наля на себе си два пръста „Чивас регал“.

— Познаваше ли Мори?

— Само по име и номер, ако ме разбираш добре. Разбрах, че имало някакъв семеен конфликт или нещо такова. Да ти кажа, разчитах на нещо от тоя род и затова не бях правил други планове за тази година. Просто не мислех, че ще се случи с такава скоростна бързина. Познаваше ли тоя pauvre con? 35 35 Беден глупак (фр.) — Б.пр.

— Беше свястно момче — сурово каза Барни.

— Хемингуей не беше ли казал „Свестните финишират последни“.

— Не, казал го е Лео Дюрошър, бивш член на „Бруклин Доджърс“.

— Я виж ти! А пък аз съм Ланс Мортимър и ми предстои да срещна много хора в Харвард, всеки от които може да бъде описан поне като „безскрупулен свръхамбициозен кучи син“.

— Включително и ти?

— Особено аз. Възнамерявам да стана милионер, преди да навърша тридесет и пет години.

— В такъв случай нямаше ли да ти е по-добре в бизнес училището?

— Божичко, какъв си лицемер. Откъде си?

— Бруклин — сухо отговори Барни. — Ще ли ти се да го пооплюваш малко, Ланс?

— Недей да изтъняваш, чувал съм, че е чудесно място. Лорен Бакол е родена в Бруклин, нали?

— Така мисля.

— Ами щом е добра за Богарт, и за мене е добра. — Мортимър се усмихна, сякаш бе казал остроумие. — Май че ти забравих името.

— И аз. Защо не оставим нещата така?

— О, стига, приятелче — придума го Ланс. — Как ти викат там в Бруклин?

— Много неща. Но приятелите ми ме наричат Барни или Ливингстън. Отговарям и на двете.

Това също предизвика смях.

— Нали разбираш, че всичките ти пациенти ще те четкат непрекъснато с „Д-р Ливингстън, предполагам?“

— Нямам намерение да лекувам пациенти, които „предполагат“, Ланс. А сега, ако опазиш уредбата си да не събори сградата с тоя шум, ще ида да погледна няколко хистологични проби.

Хистологични проби? — реагира с театрално учудване Ланс. — Наистина ли ви разрешават да изнасяте тези ценни мостри човешка тъкан извън лабораторията?

— По няколко от време на време.

— А какъв микроскоп използваш?

— Специалитет на заведението — А.О., десет долара на семестър.

— Но той е с един окуляр и е от каменната ера!

— Кажи ми, Ланс, има ли нещо тук, което да отговаря на превисокия ти стандарт? — попита Барни.

— Моля ви, д-р Ливингстън, не ме разбрахте. Просто исках да ви предложа да се възползвате от моето малко устройство — и той вдигна калъфа на лъскав ултрамодерен бинокулярен микроскоп, поставен на бюрото му.

— Леле! — възкликна Барни, преди да успее да се спре.

— „Никон“ — изкуството на дружелюбните елфи в Токио. Всъщност имам два. Имам също и два пълни комплекта стъкла като тези, които видяхме на лекцията.

— Как се снабди?

— Няма да ти кажа, докато не си промениш лошото мнение за мен…

— Какво те кара да мислиш, че имам такова?

— Всички имат лошо мнение за мен. Докато не за почнат да разбират, че под отвратителната ми външност се крият каменно сърце и мозък от стомана. Да ти го кажа с прости думи, Барни, роден съм, за да печеля.

— Щом казваш — намръщено измърмори Барни. — Сега ми кажи как взе тия стъкла.