Ерик Сийгъл - Лекари

Лора се пресегна, взе едно от кафетата му и отвърна:

— Дрън-дрън. Знам много добре какво е станало.

Полузатворените клепачи на Барни се повдигнаха почти до нормалното си положение.

— Така ли?

Тя кимна усмихнато.

— Имал си неочаквана романтична среща. Коя беше щастливката, Ливингстън, някоя сестра ли?

— Стига, Лора, аз питам ли те за сексуалния ти живот?

— Да. И аз обикновено не те държа в напрежение.

— Ами това е по-различно. Дадох нещо като лекарска клетва. Моля те, не настоявай.

Той копнееше да сподели болката и объркването си с нея. Но не посмя да наруши дадената дума. Не от страх пред Холмс, а от уважение към Хипократ. Глътна малко кафе и изкоментира:

— Господи, каква отврат!

— По мое скромно мнение — заключи безгрижно Лора — ти и Грети най-после сте на една и съща вълна.

Барни издокара една уморена усмивка.

— Как се сети?

— Дедуктивна логика, Барн. Грети си дойде след два часа, а ти приличаш на неоправено легло. Даже не си се обръснал.

— Не съм ли? — той се попипа по бузата. — Благодаря, Лора, наистина не съм забелязал. Сега ще ми направиш ли една услуга — преди да ме оставиш на мира?

— Разбира се.

— Купи ми още едно кафе вместо онова, което ми открадна.

Тя стана услужливо, за да му донесе още една доза кофеин, а към главоболието на Барни се прибави и болка в сърдечната област.

Това ли значи „поверителност“? — почуди се той. Да не мога да говоря дори с най-добрата си приятелка в целия проклет свят!

— Лоши новини, Барни, загубихме Алисън. Първоначално той се шокира. Но блясъкът в очите на Бенет Ландсман го успокои, че не става дума за нещастен случай като Мори.

— Май някакво момче от екипа на Сет Лазаръс внезапно напуснало училището. В момента, в който чула, нашата партньорка убедила Лубар да я премести…

— Вероятно като му е обещала да не го сваля.

— Не е много галантно от твоя страна. Вярно е, но въпреки това не е галантно — Бенет се усмихна. — Говори се, че Сет борави със скалпела почти толкова добре, колкото Еръл Флин. Явно Алисън иска да си мери силите с познавач.

— Аз лично нямам нищо против. Освен че останахме с труп, който се казва Леонардо. Мислиш ли, че бихме могли да го прекръстим?

Партньорът му кимна.

— Какво ще кажеш за Франк?

— Много обикновено име — забеляза Барни. — Може да се отнася до всичко.

— Стига, Ливингстън, за истинския спортен запалянко единственият Франк е Гифърд, полузащитникът на „Ню Йорк Джайънтс“…

Умореното лице на Барни просветна.

— Всъщност след стълкновение Франк е изглеждал и по-зле.

Не можеха повече да отлагат неизбежното си разрязване на човешка плът. Отвориха учебника на Грей и започнаха внимателно да режат надолу към епикардиума.

След като поработиха около двайсет минути в мълчание, Бенет прошепна:

— Знаещ ли, тази нощ не можах да спя.

— И ти ли?

— Непрекъснато си мислех за този лабораторен час. За оня, чиито черва бяха толкова оплетени. Някак си разбирам защо е било забранено в продължение на толкова много векове.

Барни кимна.

— Знам. Това е нещо като нарушаване на спокойствието му.

— Да — съгласи се Бенет. — И тази миризма, която не можем да отмием — нещо като белега на Каин.

— Успокой се — отвърна Барни, — просто помни, че не можем да докоснем душата му.

Бенет погледна партньора си с благодарност.

— Хубав начин да погледнеш на това, Ливингстън. Един вид облекчава съвестта.

Когато продължиха безжалостно да пресяват жизнените органи на Франк, Барни виновно си помисли: „Извинявай, Мори. Не трябваше да те цитирам.“

— Напрежението започва да ми се отразява, Барн.

— Вече? За Бога, Кастелано, едва седмица е минала, а по биохимия ни чакат още неколкостотин формули.

Те седяха сами и обядваха желирани топки с незнаен произход, заляти с неразпознаваем кафеникав сос.

— Защо всички трябва да ми се облягат на рамото? — оплака се Лора.

— Кой ти се обляга?

— Цялото общежитие — поне така изглежда.

— Е, добре, сега може би знаеш аз как се чувствам, когато ме изберат за изповедник.

— Но на тебе ти харесва — възрази тя.

— Да, разбира се. Всъщност изпитвам истинско удоволствие, когато помогна на някой приятел да си разреши проблемите. Освен това е и нещо като тренировка за бъдещата ми работа като психоаналитик.

— Добре — съгласи се тя, — приятелите са едно. Но не съм длъжна да давам съвети на всяко момиче, което срещна по коридора. Ами, да му се не види, аз едва познавам Алисън Редмънд.