Ерик Сийгъл - Лекари

— Отивам да си легна. Имам да уча утре.

Когато се обърна и се отправи към вратата, Луис извика след нея:

— Лорита, умолявам те, аз съм ти баща…

Тя не спря. Не се обърна. Просто се чувстваше объркана и наранена. И изоставена.

Напълно изоставена.

Естел нямаше как да не забележи, че семейство Кастелано едва се докоснаха до храната, която с толкова старание бе приготвила за коледната трапеза. Инес седеше като статуя, Луис пиеше вино, а Лора непрекъснато поглеждаше часовника си, като броеше не само дните, но и часовете и минутите, които трябваше да изтърпи, преди да избяга в Бостън.

Бремето да поддържа разговора сега бе паднало върху крехките рамене на Харълд Ливингстън.

Той се обърна към Лора усмихнат:

— Барни ми каза, че и двамата имате отличен по органична химия. Ако си запазите оценките, това ще бъде като „Сезам, отвори се“ за института по медицина.

— За Барни може би — отбеляза Лора, — но моята ръководителка казва, че там не гледат благосклонно на жените-лекари. Дори за да те допуснат, на интервю, трябва да бъдеш нещо като първенец в класа, с препоръки от Господ или поне от свети Лука.

С периферното си зрение тя видя как Инес се намръщи на непочтителните ѝ думи.

— Сигурно преувеличаваш, Лора — каза Харълд Ливингстън.

— Добре тогава — отговори Лора, — предизвиквам всички да назоват три прочути жени-лекари от цялата история.

— Флорънс Найтингейл — незабавно се обади Уорън.

— Тя е била сестра, тъпчо! — озъби се Барни.

— Добре — започна Харълд, бавно приемайки предизвикателството. — Тротула, професор но медицина в университета в Салерно през единайсети век. Написала е дори известен учебник по акушерство.

— О, чудесен пример, мистър Ливингстън — усмихна се Лора. Още две.

— Ами, мадам Кюри, разбира се — предложи Харълд.

— Съжалявам, мистър Ливингстън, тя е била само химик и при това никак не ѝ е било леко. Всички ли се предават?

— Да, Лора — отстъпи Харълд, — но тъй като учиш история на науките, би трябвало да можеш да отговориш на собствения си въпрос.

— Добре, от страниците на „Ню Йорк Таймс“ мога да ви кажа за Дороти Ходжкин, доктор по медицина, която е открила витамин Б-12 за лечение на злокачествена анемия. После Хелън Тосиг, завършила Радклиф по някакво съвпадение, макар че не ѝ разрешили да вземе диплома от Харвард, която направила първата успешна операция на сърдечноболно бебе. Вероятно мога да изброя още няколко, но се съмнявам, че ще са повече от десетина, което е нищо в сравнение с АМА 23 23 Асоциация на медиците в Америка — Н.пр. .

В този момент Луис наруши мълчанието си и додаде:

— Ти ще промениш всичко това, Лорита. Ти ще станеш велика лекарка.

При обикновени обстоятелства Лора щеше да се почувства поласкана от този неочакван бащински оптимизъм.

Но в този момент Луис беше мъртвопиян.

По-късно, когато двамата останаха сами, Лора каза сериозно на Барни:

— Няма да се връщам вкъщи за Великден.

— Ей, това не е хубаво. Защо?

— Честно казано, мисля, че Тайната вечеря вече се състоя.

Дойде лятото, а Барни още работеше нощни смени на „Парк авеню“. Потеше се в портиерската си униформа и се насилваше да учи във всяка свободна минута.

След като завърши първата година със средна оценка почти отличен, не искаше да си подлее сам вода пред прага на Медицинския институт, като рискува да получи лоша оценка по физика. Затова реши да се хване с този задължителен предмет през лятната сесия в Лонг Айлънд Юнивърсити, където съревнованието между кандидат-медиците бе малко по-леко.

Този номер не беше тайна за бъдещите лекари. Лора също бе предпочела да си вземе физиката през лятото, само че в Харвард. В писмо до родителите си обясни, че не може да понесе още едно задушно и мъчително лято сред топящия се асфалт на Ню Йорк. Не хранеше илюзии, че те няма да се досетят за истинската причина.

Но както скоро разбра, единствената прилика между Харвард и летния курс на Харвард бе съвпадението на имената. Защото през юли и август дворът се превръщаше в нещо като провинциален клуб, където каймакът на отбраното дамско общество от източните щати се тълпеше с наивната надежда да си „хване“ харвардски съпруг. Носеха се най-късите панталонки и най-прилепналите фланелки.

Наистина има къде да се развихриш, Барни — писа му тя. Бонбончетата тук са повече, отколкото в близката сладкарница.

Имам лабораторни упражнения четири пъти седмично и обикновено в петък главата ми е толкова претъпкана с уравнения, формули и неразбираеми концепции, като Доплеровия ефект например (на кой ли му дреме за скоростта на звука?), че през уикенда ми се ще само да спя. Може би ще измислиш начин да дойдеш тук другото лято, Барн. Бог ми е свидетел, ще си прекараш добре. Междувременно не се преработвай, моля те.