Ерик Сийгъл - Лекари

Така че защо, по дяволите, в единствения си свободен ден да не отиде на игрището за няколко сериозни баскетболни мача, та да си отпусне нервите? Той играеше толкова дълго и упорито, че накрая едно по едно момчетата започваха да се оплакват от изтощение и се прибираха вкъщи.

Оценките му от първия срок бяха, както се очакваше, по-ниски от обикновено. Но общият му бал беше все още над деветдесет 20 20 Системата за оценяване в учебните заведения на САЩ е процентова (100 точки — максимална оценка). — Б.пр. и това не изключваше автоматично възможността за „Колумбия“. Особено ако се справеше добре на матурата.

Решаващата част на този общонационален изпит беше да се оцени способността на кандидата да си служи с думи и цифри. На теория това беше нещо като кръвна проба — нещо, за което не можеш да учиш.

А на практика по време на коледната ваканция децата посещаваха скъпо платени курсове, за да се усъвършенстват. Всяко семейство, което мечтаеше за престиж, заделяше необходимите двеста долара, та детето им да изглежда по-умно, отколкото е.

Инес Кастелано смяташе това за вид измама, компромис с честта. Но Луис беше реалист и се наложи. Защо дъщеря им да не бъде при равни условия? Той дори щедро предложи да субсидира Барни, който бе твърде горд, за да приеме.

На Коледа Барни беше на работа (с двойна надница), тъй като беше ред на Лоуенстийн да дежури в района. Чувстваше се самотен, особено след като Лора изобщо престана да се навърта наоколо. Вечно беше на курс или се забавляваше някъде.

Тя си преговори всичко седмица преди изпита и предложи да покаже на Барни някои от въпросите, които беше научила. Той прие с благодарност и двамата прекараха няколко вечери в интелектуални занимания.

Резултатът беше щастлива ирония. Лора спечели достойните за възхищение шестстотин и деветдесет точки по литература и шестстотин и шейсет по математика, а Барни отбеляза седемстотин и двайсет и седемстотин трийсет и пет.

— Божичко, Барни — каза тя, — с тези оценки ще те приемат във всяко училище в страната.

— Виж какво, Кастелано — отговори той кисело, — ако можех да играя в отбора тази година, единственият резултат, който щеше да ме интересува, е двайсет точки на мач.

С настъпването на суровата зима Барни се уморяваше повече и започна да се връща от работа като пребит. Понякога спеше едва четири часа. Но това бяха вече последни метри преди финала. След няколко седмици щяха да разберат дали са приети в колеж, и всичко щеше да свърши; щяха да се чуват само радостни викове.

Или плач.

Една съботна вечер той остана почти до полунощ, за да помогне на мистър Лоуенстийн в описа на инвентара. Довлече се до къщи през сивата киша и се запрепъва по стълбите с единствената мисъл да поспи, без да сънува аспирини, антихистамини или разхлабителни.

Но докато си събличаше палтото, стомахът го подсети, че е изял само един сандвич на обяд, и той се затътри към кухнята. За негова изненада там все още светеше. Изумлението му беше пълно, когато видя Лора.

— Хей, какво те води насам толкова късно, особено в събота вечер? — запита той.

— Барни, трябва да говоря с теб. Сериозно е.

— Татко? — рефлективно реагира той. — Да не се е случило нещо с татко?

— Не, не — тя направи пауза и добави едва доловимо: — Става дума за мен, Барн. Имам проблем. Знам, че си уморен…

— Нищо, нищо. Седни. Ще си взема сандвич и ще поговорим.

— Не, не тук. Не може ли да се поразходим?

— По това време?

— Само около квартала. Ще си изядеш сандвича по пътя.

Той се вгледа внимателно в нея за първи път. В очите ѝ се четеше паника.

— Добре, Кастелано, добре.

Той сграбчи шепа шоколадови сладки, метна на гърба си опръсканото с кал яке и двамата излязоха на улицата.

Първите стотина метра изминаха в пълно мълчание. Най-накрая Барни вече не издържаше на напрежението.

— Ще ми кажеш ли, моля те, какво не е наред?

— Закъ… закъсня ми — заекна тя. — Вече шеста седмица.

— Искаш да кажеш, че си бременна?

Тя само кимна.

— О, Боже, как, по дяволите, стана?

— Не знам, Барн. Срам ме е, наистина ме е срам. И адски ме е страх.

Внезапно го обзе необяснимо предателско чувство.

— Защо, да те вземат дяволите, не отиде при кучия син, дето го е направил? — процеди той. Не можа да се насили да каже думата „баща“.

Тя поклати глава.

— Защото е мръсник. Ти си единственият човек, на когото мога да се доверя.

— Поласкан ли трябва да се чувствам? — уморено си пое дъх и осъзнал колко отчаяна бе тя, направи опит да озапти собствените си чувства. — Добре — рече бавно, — мога ли само за информация да знам кой е оня?