Ерик Сийгъл - Лекари

Грети незабавно усети, че нещо не е наред, защото зад себе си чувстваше не само тялото на хирурга — при всяко движение на ръцете си той леко докосваше гърдите ѝ.

Забеляза ли някой какво правеше с нея? Забелязаха ли, че дишането на техния учител беше станало по-учестено? Или бяха хипнотизирани от съшиващите ръце?

— Не мога да се върна в онази стая. Просто не мога.

Веднага щом се прибра във Вандербилт Хол, тя се втурна да разкаже на Лора.

— Какво трябваше да направя? — попита тя през сълзи. — Освен че триеше гърдите ми с ръце, той ме натискаше отзад със своя… своята ингвинална област. Искаше ми се да го убода с иглата.

— Трябвало е да го направиш — отвърна Лора.

— Лесно е да се каже — възрази Грета. — Ти би ли рискувала да пропаднеш на изпита по хирургия за нещо, което никой друг не може да види?

Този въпрос накара Лора да се замисли. Не, вероятно тя не би направила нищо, дори онзи да е на път да я изнасили.

— Грети, погледни по друг начин на нещата — каза тя, опитвайки се да ѝ вдъхне увереност. — Това е просто едно незначително и гадно усещане. Мисълта ми е, че, ако онзи е толкова ненормален, та да изпитва удоволствие от такава евтина възбуда, тогава прояви съчувствие към него. Искам да кажа, че ще имаме дяволски късмет, ако през следващите години не ни се случи нещо повече от това.

— Благослови ме, отче, защото съгреших. След последната, ми изповед извърших прелюбодеяние.

— Слушам те, сине мой.

— И напоследък правя това често.

Пауза.

— Първо бяха онези момичета от класа в института. Грети… и после Лора. За втората се чувствам най-виновен, отче, защото тя също е католичка. Всъщност ние даже се молихме заедно в тази църква. Какво да правя, отче?

— Сине мой, всички ние трябва да избягваме греха и особено греховете на плътта. Но преди всичко ти трябва да се стремиш да поддържаш учението на католическата вяра. Моли се на Бога да ти даде сила, сине мой, а аз ще се моля за теб.

— Да, отче.

— Като покаяние кажи три пъти молитвата за Христовите мъки на кръста. А сега искрено се разкай…

Absolvo te in nomine patris et filii et spiritus sancti 61 61 Опрощавам греховете ти в името на Отца и Сина и Светия дух (лат.) -Ь.пр. .

— Но, отче… аз все още се страхувам.

— От какво, сине мой?

— Тези прелюбодеяния бяха единствено в моето съзнание. Страхувам се, че може да ги извърша наистина.

От другата страна на изповедалнята не последва никакъв отговор.

Ханк Дуайър излезе от катедралата с пречистена душа и обновен дух.

Лора мразеше хирургията.

Не само заради кръвта и вътрешностите, а и заради така изтощителното стоене нащрек до ретрактора в продължение на два-три часа, докато кръвоносните съдове или вътрешните органи биваха отделяни, ресецтирани, лигитирани и отстранявани. Достатъчно беше видяла и от „тежката работа“: счупените кости на краката се наместваха, все едно бяха дървени парчета в ръце те на дърводелец, а материалите, с които се правеха шевовете, бяха най-различни — найлон, черво от кенгуру, коприна. Всичко това някак си напомняше монтажен конвейер от Детройт.

Беше ѝ̀ по-добре да разговаря с пациенти, на които предстоеше операция, да се опитва да ги избави от уплахата им, да ги наблюдава как се предават под въздействие на упойката с помощта на нейните утешител ни думи.

В следоперационната зала беше мъчително. Понякога тя виждаше пациента, на когото беше говорила, в съзнание, усмихнат, щастлив и изпитваше радост. Но обикновено, дори и операцията да беше успешна, те се измъчваха от болки и никакви нейни думи не можеха да облекчат страданието им.

Разбира се, имаше и случаи, когато те изобщо не се събуждаха…

Всяка вечер тя се връщаше от болницата, след като времето за вечеря беше отдавна минало, и едва намираше сили да слезе долу до машините за сандвичи.

Почти всеки ден я очакваше писмо от Палмър. Или „младши лейтенант Талбот“, както напоследък сам се наричаше.

Боже, помисли си тя, защо отблъснах това момче?

Ето той ходи по разни екзотични места из Тихия океан и вероятно се среща с десетки грациозни девойки на възраст за женене. Въпреки че в писмата му имаше клетви за вярност и загатвания за безбрачие, тя беше сигурна, че той в действителност прекарва доста буйно времето си.

От своя страна Лора поддържаше сексуалната си независимост и беше имала няколко случайни връзки със стажанти, които се оказаха съвсем незначителни. Отстъпи пред натиска дори на самовлюбения и настоятелен бостънски неврохирург Гари Арнолд, който наскоро се беше завърнал в Бостън. Но втората им среща също не беше продължителна. Гари проявяваше някаква дразнеща склонност да говори авторитетно. През една късна неделна вечер, докато лежаха в леглото, той погледна втренчено тавана и промърмори: