Ерик Сийгъл - Лекари

Той забави отговора си.

— Предполагам, че по малко и за двете неща. Не ни ли стигат близнаците? Как ще се издържаме след това?

— Твоята осигуровка от Харвард ще покрие майчинството. Какви други жертви произтичат от това?

Е, ти може и да не мислиш така, но аз считам сексуалното лишение за жертва.

— Не през цялото време, Ханк. Имам предвид, че съвременните гинеколози твърдят…

— Не ми обяснявай, по дяволите, какво казват докторите… Редно е аз да ти казвам на теб. И не ми разправяй, че си била ентусиазирана, след като се родиха близначките. На практика се наложи да те изнасиля.

— Опитваш се да ми кажеш, че е трябвало да използваме някакви противозачатъчни?

— Ами сега на пазара… има разни хапчета… еновид, оврол.

— Ние сме католици, не си ли спомняш?

— О, скъпа, живеем в двайсети век. Обзалагам се, че дори съпругата на Джон Ф. Кенеди кара на хапчета.

— Да, но точно в тази минута тя е бременна, Ханк.

— Исусе Христе, имаш отговор за всичко, нали?

Изведнъж по бузите на Черил потекоха сълзи.

— Не те разбирам вече, Ханк. Ти богохулстваш през цялото време. Непрекъснато ми крещиш. Мислех си, че се омъжвам за светец, а ти се превръщаш в чудовище.

Не можеше да я гледа как плаче. Прегърна я и ѝ прошепна:

— Извинявай. Трябва да съм преуморен или нещо от този род. Всъщност мисля, че това е чудесно. Може би този път ще имаме момче.

Барни беше залегнал над книгите, когато на вратата отново се почука.

— Е, хайде де — промърмори сърдито той, — не виждате ли табелката

— Хей, Барн, отвори — обади се един глас от другата страна. — Аз съм, твоят изтъкнат колега доктор Ландсман.

Е добре, помисли си Барни, поне Бен не е дошъл тук да търси духовен съвет. (Като си помисля, защо пък не? Той е единственият, който никога не го е правил.)

Барни отвори вратата.

— Бързо, Ландсман, уча за доктор. Какво става?

— Нося ти земетръсна новина от Олимп.

— Каква?

— Купата за не спортсменство…

— Невъзможно — каза Барни и махна с ръка, сякаш да спре полета на ракета. — Нищо вече не е в състояние да ме накара да се върна на онова игрище.

— Успокой се, Ливингстън — весело рече Бенет. — Чуй вестите, които ти нося — той посегна към джоба на сакото си, извади лист хартия и го подаде на развълнувания си приятел. — Предполагам, че едно от тези се намира и в твоята пощенска кутия — тазгодишното състезание е отменено.

— Какво? — сега на лицето на Барни се изписа разочарование. — Защо?

— Ами официалното становище на декана Холмс е, че медицинското обучение изисква твърде много всеотдайност, за да бъдат допустими подобни лекомислени прояви.

— По дяволите. А каква е истината?

— Е добре, моето скромно предположение е, че, от както „Шайстърс“ разполагат с онези двама първокурсници, дето са играли в Ен Би Ей 59 59 Национална баскетболна лига. — 1> нр. , а също и с Мак Танка, който е все още във втори курс, оттогава деканът Холмс върви по стъпките на Фалстаф.

Барни кимна.

— „Няма нужда човек да се излага на ненужни рискове.“ Без съмнение състезанията ще бъдат подновени, след като Танка и танкчетата му завършат следването.

Бенет се усмихна.

— Мисля, че трябва да го отпразнуваме. Скрил съм две бири пред вратата ти.

„Биваше си го Бенет. Де да имах повече гости като него.“

Барни прекрати празненството набързо, защото очакваше Сюзи. Само половин час след като Бенет си тръгна, на вратата се почука отново. И онова, което последва, не беше мелодичният глас на Сюзи.

— Ливингстън не е тук — извика той.

— Моля те, Барни. Трябва да те видя.

Беше Лора. Нейното изражение отговаряше на тона ѝ. Изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да заплаче.

— Извинявай, Барн, знам, че съм ужасно досадна. Но въпросът не търпи отлагане — тя влезе в стаята, носейки отзад зелената си чанта.

— Седни — гостоприемно предложи Барни и посочи към своя обикновен дванайсетдоларов стол, четиринайсета употреба.

Тя поклати глава.

— Предпочитам да остана права, ако това не ти пречи. Занимавах се с допълнителна работа в лабораторията и затова получих пощата си едва сега. Онзи благороден отец Франциско Хавиер, докато е помагал на майка ми да разчисти къщата, е намерил сред писанията на баща ми нещо, което той нарича скъпоценна находка. Именно то ме разтърси до дъно.

— Може ли да го видя?

— На испански е — Лора затършува из студентската си чанта и извади един светлокафяв плик. Прочети първото изречение. Ако имаш някакъв проблем, ще ти го преведа.