Ерик Сийгъл - Лекари

Крукшънк и асистентите му отново се замислиха дълбоко. Най-накрая Майк си спомни нещо.

— На следващия ден след миналогодишния инцидент онзи черен момък направи нещо като възражение срещу намерението на професор Крукшънк да докара нови кучета само за окончателния експеримент.

— Това ще е Бенет Ландсман — предположи деканът.

— Да, сър, мисля, че така се казваше.

— Страхувам се, че ако извършителят е той, тази работа ще трябва да бъде потулена — заяви деканът.

— Хайде, Къртни — отвърна Крукшънк. — Само за това, че момчето е негър…

— Това не съм го чул — беше строгият отговор на Холмс. — А сега, доктор Крукшънк, може ли да разговаряме с вас насаме?

Професорът махна с ръка към младшите си сътрудници и те бързо се изпариха.

След това той попита:

— Защо, по дяволите, е тази голяма тайнственост?

— Разбирам, че името Ландсман не ти говори нищо, Лойд. Не четеш ли „Уолстрийт джърнъл“?

— Разбира се, че го чета.

— Тогава може би си прочел, че „Федерейтид клотинг“ току-що е изкупило акциите на „Роял Ледъркрафт“ — а негов единствен собственик е господин Хершел Ландсман — за двайсет и осем милиона долара…

— И?

— По този повод и с цел да изрази своята благодарност към университета, в който следва синът му, господин Ландсман е направил дарение от един милион долара, настоявайки то да остане анонимно.

Крукшънк подсвирна.

— Свети Боже. Познаваш ли този младеж?

— Да, донякъде… той е почтен гражданин и не изглежда да е от този тип хора. Има голяма вероятност да не е извършителят.

— Предполагам, това означава, че все още сме на варианта за лунатика, който броди по коридорите.

— Нека не се увличаме, Лойд, убил е само няколко кучета.

— До този момент, Къртни — предупреди го Крукшънк.

Една група от тях стояха неспокойни в белите си и не по мярка престилки пред гинекологичния кабинет, в който се провеждаха изпитите. В опита си да изглеждат като специалисти те се чувстваха донякъде като измамници, защото едва ли бяха нещо повече от туристи в страна, за която нямаха виза.

Отвътре излезе Грети Андерсън и на лицето ѝ беше изписано самодоволно изражение.

— Как мина? — попита нервен колега.

— Без проблеми. Пациентката беше наистина щастлива, когато разбра, че прегледът ще бъде извършен от жена, която неизбежно познава усещането.

И докато тя развълнувано разказваше, един-двама от слушателите се впуснаха във фантазии, как ли би изглеждала именно тя на такъв преглед.

Извикаха името на Барни. Той влезе колебливо и онова, което видя вътре, го накара да се отдръпне. Пациентката вече лежеше в „литотомично положение“. Петите ѝ бяха хванати в ремъци, а от кръста надолу беше покрита с хартиена материя. Така тя нямаше да може да го вижда, докато я преглеждаше. Малко светлосиньо петно светлина означаваше точното място, което той трябваше да подложи на внимателен преглед.

В съответствие с точната медицинска процедура там имаше жена в качеството на придружителка и асистентка. Тя му помогна да си сложи хирургическите ръкавици и след това се отдръпна, за да може той да извърши прегледа.

Барни погледна пациентката: Тя беше оксиженирана блондинка, в средата на четирийсетте, може би малко тежко скроена.

— Здрасти — каза той, като се надяваше да прозвучи окуражително. — Аз съм доктор Ливингстън и ще извърша преглед на шийката просто за да установим дали всичко е наред. Моля ви, отпуснете се и веднага ми кажете, ако ви заболи. Искам да кажа… че не трябва да боли. Правил съм го хиляди пъти. (Това допълнение беше доверително предложено от Скип.)

На което пациентката отвърна:

— Глупости.

Барни отказа да повярва на ушите си и пристъпи към прегледа на външните полови органи, за да провери дали са възпалени, атрофирали или нещо друго. Той предпазливо разтвори срамните устни и продиктува на сестрата:

— Никакво вагинално отделяне на гнойна секреция и без аномалии на клитора.

По-нататъшният преглед го убеди, че бедрата, венериният хълм и перианалната област са в ред. Сега беше време за спекулума. Той го взе от таблата — това беше модел Педерсън и представляваше грубо подобие на пачи клюн. Беше студен и той помоли сестрата да пусне топлата вода, за да го позатопли. Още веднъж каза на пациентката си да се отпусне. След това, поемайки дълбоко дъх, разтвори срамните устни с облечените в ръкавица пръсти на лявата си ръка и вкара спекулума надолу във вагината, за да избегне пикочния канал.