Ерик Сийгъл - Лекари

Достигна шийката, както сам смяташе, при минимално притеснение за пациентката. Поне единственото, което чу, беше някой да мърмори:

— О, по дяволите.

Добре, сега беше там. Време беше да фиксира лопатките в отворено положение, като завърти винта докрай. После взе една шиечна шпатула и внимателно остърга вътрешността на вагината за секрет, който постави на приготвеното за целта предметно стъкло. След това подаде на сестрата „тлъстата“ натривка, която поне на теория щеше да бъде предадена в лабораторията за анализ. Трябваше да напръска предметното стъкло с някакъв цитологичен фиксаж и по този начин да неутрализира евентуалните химически промени. За да изглежда като по-мъдър и по-зрял човек, той понижи гласа си с половин октава и нареди:

— Сестра, моля ви, спрей.

Без да каже нито дума, тя му подаде един флакон с… не, не може да бъде… лак за коса марка „Ревлън“. Барни я погледна недоверчиво. Сестрата се усмихна и отговори простодушно:

— Всички лекари използват това, сър.

— О — отвърна той. — Да, разбира се. Благодаря ви много.

Беше стигнал до средата. Сега идваше ред на мануалния етап. Сестрата изцеди малко мехлем върху пръстите на протегнатата му ръка и в този момент той си помисли, че, ако отново окуражи своята пациентка, това ще бъде изтълкувано като добър лекарски подход към болния. Беше парадоксално, но макар и да бе прегледал интимните ѝ органи, сега той се смущаваше да я погледне в очите.

— Добре — уверено каза Барни, но отклони поглед, — ако просто стоите отпусната при тази следваща фаза, няма да ви заболи ни най-малко.

На което пациентката отвърна:

— Аз съм отпусната.

Този отговор се отрази чудотворно на неговата увереност.

Слагайки лявата си длан върху корема ѝ, той започна да вмъква намазаните си с мехлем пръсти във вагината, при което чу един смущаващ звук — пациентката му дишаше тихо и ускорено.

— Всичко наред ли е, госпожо? — попита той разтревожено.

— Забравихте да ми кажете да правя така, докторе. Учестеното дишане поддържа стомашната стена в ненапрегнато състояние.

— А да. Разбира се. Благодаря ви много. Пациентката внимателно водеше лявата му ръка и с помощта ѝ той успя да установи местонахождението на матката и да определи нейното положение, размери, степен на твърдост, очертания и подвижност. После на бързо прегледа яйчниците и по думите на великия, все още незавършил доктор Елсас се „разкара“ оттам. Завърши прегледа с галантно обръщение:

— Благодаря ви, госпожо. За мен беше удоволствие.

— Благодаря ти, хлапе, и ти не беше много зле.

И в най-добрите времена да се храниш в кафетерията си беше точно ергенска работа, макар и Лора да правеше често изключение от това правило. Но тази вечер дори тя се беше присъединила към останалите от нейния пол.

Това беше естествена реакция. Самите студентки искрено се поставяха на мястото на създанията с вързани в ремъци пети и с интимни части, изложени на несръчната манипулация на другия пол (тази вечер това беше по-скоро другият вражески пол).

Но и самите мъже не бяха безразлични към обстоятелството, че някои от тях бяха причинили на пациентките си болка, притеснение и страх.

Бенет беше един от най-каещите се.

— Знам, че нараних тази жена — непрекъснато повтаряше той. — Тя някак си сподави стенанията си. Но аз просто не можах да намеря шийката. Във всеки случай сякаш минаха часове, докато я открия.

— Доволен съм, че не се случих на твоята, Ландсман — откровено забеляза Барни. — Искам да кажа, че моята пациентка се забавляваше повече от мен. Когато не ми се подиграваше, тя просто някак си приглушено ми се смееше. Кой, по дяволите, би пожелал да стане гинеколог?

— О, хайде стига, Ливингстън — възрази Ланс. — Те не бяха цветя от градината на Мери Попинс. Това бяха проститутки.

— Какво имаш предвид под проститутки?

— Ти нещо не си наясно, Ливингстън. Нека го кажем на езика на спорта — каквото е Бил Ръсел за баскетбола, това са и тези момичета за секса.

Челюстта на Барни увисна.

— Невъзможно… ти просто ни поднасяш.

— Нима? — отвърна Ланс. — Залагам честта си на скаут. Следващия път, когато поискаш да направиш подобен преглед на някоя от тях, това ще ти струва двайсет и пет долара в хотел „Бъркли“.

— Черил, защо по дяволите не ми каза, че си бременна?

— Не бях сигурна, Ханк. А ти как узна?

— Ами оказа се, че мога да го установя по цвета на шийката ти.

— Не разбирам. Сърдиш се за това, че съм бременна, или просто за това, че не ти казах?