Ерик Сийгъл - Лекари

Триумфът се дължеше до голяма степен на творческия талант на Ланс Мортимър. Веднага щом завесата се спусна, деканът Холмс побърза да похвали автора.

— Мортимър, ти имаш наистина изумителен дар за мръсотии. Мисля си, че е трябвало да станеш порнограф, а не лекар.

— Може и да ми се наложи, сър, ако не издържа биохимията.

На път към рецепцията Ланс се поздрави за своя усет. Тазвечерната скатологична бурлеска бе спечелила сърцата и гадничките умове на онези, които му бяха необходими.

На студентите беше предложена кратка серия от лекции под общото наименование „Социална медицина“, целта на която беше да им помогне да възприемат следването си в подходящия контекст. Онези, които очакваха духовен подем, останаха разочаровани, когато първият лектор, представител на Американската медицинска асоциация, обруга социализираната медицина.

— Нека не забравяме думите на Ленин, че „социализираната медицина е основен камък в надстройката на социалистическата държава“.

После той продължи да отрича инвалидната осигуровка, която била „следваща стъпка към цялостна национализация в здравеопазването“.

— Какво мислиш? — обърна се Барни към Ланс, когато след края на емоционалната реч се затътриха на вън.

— О, не знам, имаше някои интересни неща.

Лора дойде тъкмо навреме, за да чуе коментара на Ланс.

— Ланс, установено е, че бедните боледуват все повече и че тяхната продължителност на живота е по-малка, отколкото на богатите. Смяташ ли, че това е честно? Този тип проповядваше нещо като елитарна медицина: „Плащай сега, за да живееш по-късно.“ Единственото нещо, което ми се искаше, беше да имам яйца и да замеря с някое от тях това копеле.

Барни се усмихна на нейния изблик, а Ланс кротко ѝ отвърна:

— Виж, Лора, за различните хора различно.

— Не, Ланс, за едни и същи хора едно и също. Освен това, надявам се, обърна внимание, че не чухме думата на опозицията. Искам да кажа, че беше редно да поканят някого от Комитета за национално здраве. Те са добри момчета… само дето на практика са толкова бедни, колкото и онези, за които се борят. АМА ежегодно харчи милиони долари само за да окастрят някакъв вид осигуровка за национално здравеопазване.

— Е, ама — каза Ланс непредубедено — ние живеем в свободна страна, Лора.

— Не, Ланс, не и в областта на здравеопазването — там тя е една много скъпа страна.

— А бе защо не вземеш да слезеш от твоята трибуна?

Лора не благоволи да отговори. Тя просто се обърна и си тръгна.

— Тя нещо като комунистка ли е? — попита Ланс Барни.

— Не, стари друже, тя е само едно чувствително човешко същество с истинско обществено съзнание.

— Е, щом е така — саркастично отбеляза Мортимър — със сигурност не е попаднала там, където трябва.

Нито един от тях не можа да спи през нощта преди упражнението на следващия ден. Въпросът, който си задаваха сами на себе си, а понякога и един на друг, беше — толкова ли ги е страх?

— В края на краищата — разсъждаваше Барни — ние се държим тъй, все едно че ще навлизаме в неизследвана територия, но всъщност вагината е част от човешкото тяло, спрямо която ние сме били фактически и от двете ѝ страни. В известен смисъл можем да гледаме на нея като на някакъв вид завръщане у дома.

— Това е върховна глупост — възрази Бенет, докато разпределяше бутилките „Хайнекен“ сред хората, които се бяха събрали в неговата стая, за да споделят — а може би и да прогонят — тревогите си, свързани с първия от изпитите върху човешкия таз, на който щяха да се явяват утре сутринта.

— Да — съгласи се Ланс. — Ливингстън, защо не си признаеш, че те е страх? Всички ни е страх.

— Не съм казвал, че не ме е страх, просто се опитвах „да успокоя топката“. Защо все пак не се вслушаме в гласа на опита?

Той посочи Скип Елсас, негов някогашен баскетболен съиграч, четвъртокурсник и следователно човек, който фактически беше преминал през това изпитание.

— Хайде, Елсас, разкажи каквото знаеш — подкани го Бенет.

— Ще бъда абсолютно откровен, момчета — започна Скип, — този първи изпит за таза е едно от най-ужасните неща, през които ще ви се наложи да минете. Пет пари не давам какъв опит сте натрупали като мъже, вие никога не сте се приближавали на десетина сантиметра с лампа, за да изследвате онова сладко място от клинична гледна точка. Освен това, ако не знаете какво правите, можете да причините на жената голяма болка. Първото нещо, което трябва да помните, е да затоплите проклетия спекулум: Имам предвид как бихте се чувствали вие, ако някой бръкне с чифт студени метални клещи в някое от отверстията ви.