Елена Павлова: Зайчета и хвърчила

Орехчо остави сала си на един от крайните докове и Броколи търпеливо го изчака да се договори с някакъв дебел борсук за разтоварването на стоката.

— Сега, — каза му Орехчо, след като приключи с това, — ще отидем да се настаним в моя хан!

— Ти имаш хан?

— Не, не! — заекът поклати глава — Но в „Счупената котва“ ме познават — свикнал съм да отсядам там, нали разбираш!

И в Детелиновото селце имаше хан, така че Броколи смяташе, че знае какво да очаква. Отново се бе излъгал — „Котвата“ беше масивна двуетажна къща с кръгли прозорци. Над вратата висеше половина от голяма корабна котва. Долният етаж представляваше екзотична кръчма — масите и пейките бяха завинтени за пода, на стените бяха опънати морски карти, а над грамадното огнище бе окачен красиво гравиран корабен рул.

Голяма част от посетителите поне приличаха на морски вълци — такива, каквито Броколи си ги представяше. Само дето нито един не беше вълк.

Обслужваше ги закръглена катерица, която широко се усмихна при влизането на Орехчо и се втурна към него с разтворени обятия.

— Почти бях почнала да мисля, че си се удавил някъде! — възторжено извика тя — Или че си предпочел някое друго местенце… Дай да те разгледам! Реката ти се отразява чудесно!

— Пак ме ласкаеш, Кики! — Орехчо се измъкна от прегръдката й — Впрочем, запознай се с моето приятелче Броколи!

— Добре дошъл в „Котвата“, хлапе! — Кики се усмихна още по-широко — Имам една хубава стая точно като за вас двамата… Елате да ви я покажа! Ще ви допадне, обзалагам се!

Стаята наистина се хареса на Броколи. Не беше просторна, но бе слънчева, а от прозореца се виждаха пристанището и морето — и дори салът на Орехчо.

— Вече сме настанени! — отбеляза Броколи — Сега ще ми покажеш ли града?

— Съжалявам, момчето ми, но имам много работа за вършене! Трябва да се срещна с неколцина търговци, да се споразумея с някой от тях за цената на подправките, да уредя превоза…

— Да, разбирам! — Броколи въздъхна — Значи ще си стоя тук…

— Не, не разбираш! — Орехчо гальовно му смачка ушите — Просто исках да кажа, че нямам време да се правя на екскурзовод. Но ти си свободен да ходиш и да разглеждаш каквото си искаш!

— Но…

— Свикнал си родителите да ти дават разрешение за всичко, нали? Е, не забраяй, че сега си сам за себе си… Що се отнася до мен, аз съм просто благосклонен спътник и нищо повече! Ето, вземи — тези пари би трябвало да ти стигнат да си купиш някое лакомство и да се позабавляваш на пазара! Запомни добре — можеш да стигнеш до пристанището от всяка точка на града. Достатъчно е да вървиш в посока към морето. Що се отнася до „Котвата“, тя е в третата пресечка, броено от кантората на борсука. Като знаеш това, няма начин да се загубиш. Тръгвай и приятно прекарване… О, да — бих искал да се върнеш до смрачаване — нощем Миденият град може да бъде, хм, доста опасно място!

Броколи стисна монетите в лапичка и кимна:

— Ще се видим довечера!

За да е сигурен, че може да намери „Котвата“, той три пъти се разходи до кантората на борсука и обратно. Ханът наистина се намираше в третата пресечка, пък и на всеки ъгъл висеше по една табелка, която сочеше към кръчмата. Успокоен, Броколи се втурна да проучва града.

Тъй като зайчето нямаше определена цел и просто се мотаеше наоколо, то тръгна натам, накъдето вървяха повечето минувачи. Градът му се струваше огромен и чудесен. Бе пълен с нови миризми, гледки и причудливи неща, които до едно изискваха вниманието му. Спираше да зяпа витрините на магазините, проучи особено апетитния аромат на сергията с печени кестени и похарчи една от монетите за да опита лакомството… Въпреки всичкото бавене, стигна до пазара след около час.

Миденият пазар бе най-голямата забележителност на града. Бе заграден с висока каменна стена във вид на гигантска окръжност и, гледан от делтата на реката, представляваше центъра на Мидения град — спираловидно намотана пъстра ивица, насечена от прави линии. Както Броколи откри, отблизо спиралата се оказа съставена от разположени в кръгове сергии, а линиите бяха алеи, оставени за удобството на клиенти, които нямат време да обикалят и да зяпат.

Броколи имаше повече от достатъчно време, така че тръгна покрай сергиите, дъвчейки бавно разкошните печени кестени.

Пазарът бе неописуемо пъстър и шумен — много повече, отколкото ежегодният есенен панаир в Детелиновото селце.

Продавач на платове бе проснал по алеята мостри от стоката си и я хвалеше с пълно гърло. В съседство друг бе подредил разнообразни кошници и ги прославяше с мощни крясъци. Точно до тези двамата спретната коза с пъстра забрадка се дереше: