Елена Павлова - Зайчета и хвърчила

— Не те разбирам!

— Аз самият също не се разбирам! — заекът сви рамене — Във всеки случай, моят горещ съвет е да се прибереш у дома. Ще имаш достатъчно време да попътуваш, докато стигнеш до Детелиновото селце, а… Е, животът по реката не е само радост и песен!

— Но аз не искам да…

— Ако ти хареса да пътуваш, винаги би могъл да поемеш отново на път. Само че след като официално си се сбогувал с родителите си. Не мислиш ли, че в момента са полудели да те търсят… Може би мислят, че си се удавил…

Броколи кимна. Имаше много неща, за които да мисли и на които да се учудва, така че съвсем бе забравил приятелчетата си, татко Брюксел и мама Карфиолка… Но сега, край мангала, си спомни за тях с болезнена яснота и силно му се прииска да са заедно с него на сала… или пък той да се върне у дома, където цялото семейство е седнало на масата…

— Искам да си ида вкъщи! — въздъхна Броколи.

— Това се нарича „носталгия“, момчето ми! — Орехчо се усмихна — Обещавам ти утре, като пристигнем в Мидения град, да видим какво може да се направи за връщането ти у дома! А сега да ядем!

Броколи също се усмихна, внезапно преизпълнен с благодарност, че за разлика от Орехчо, има дом, където да иска да се върне.

Когато Броколи се събуди на сутринта, реката се бе разширила чувствително и бе осеяна с малки островчета, на които растяха хилави дръвчета с причудливо извити корени. Орехчо бе застанал при направляващото весло, подсвиркваше си тихичко и от време на време отклоняваше сала от сблъсък с някое островче.

— Къде сме? — полюбопитства Броколи.

— Събуди ли се вече? Рано пиле рано пее, а? — заекът се засмя — Това, синко, е делтата на реката.

— А защо дърветата са толкова странни?

— Сега използваме отлива да слезем до Мидения град. Виждаш ли, делтата е мястото, където реката и морето се борят за надмощие. Понякога има прилив, тогава морето нахлува в делтата и вдига нивото на водата. Виждаш ли черните ивици на стволовете на дърветата?

— Коя от двете?

— Умен въпрос! Долната ивица. При прилив водата стига до там… После обаче настъпва отливът и реката се втурва в морето. Тогава нивото на водата спада и оголва корените… Ти не се събуди, но част от нощта прекарахме закотвени за един от островите, докато приливът отмине. Ако имаме късмет, до час-два ще стигнем Мидения град. Иначе… — Орехчо сви рамене — Е, ще се наложи да почакаме до следвакия отлив!

— А горната ивица?

— Какво? А, да! Когато зимата свърши и снегът се стопи, настъпва пролетното пълноводие. Нагоре при вас реката става много бурна, а тук долу в делтата всичко се наводява.

— И ивицата показва докъде е стигнала водата?

— Точно така! А сега, ако нямаш нищо против, иди да запалиш мангала и да свариш чай за закуска! Добре ще ми дойде една чашка за загряване!

Делтата постепенно се разшири още повече, островите изчезнаха и Орехчо насочи сала към десния бряг.

— Наблюдавай този хълм! — нареди той — Но гледай внимателно!

Броколи така и направи.

Не след дълго салът отмина хълма и иззад него се показаха равни зелени поля. А на брега… Зайчето чак забрави да диша от удивление.

Отдалеч градът напомняше на гигантска мида като онези, които чичо му Хмел беше донесъл като спомен от скитанията си. Беше кремаво-бял, накъдрен по краищата, изящно заоблен и осеян с лъскави проблясъци — досущ като седефени люспи по мида.

— Прекрасен е, нали? — Орехчо потупа Броколи по рамото — Бях съвсем малък, когато го зърнах за първи път и оттогава идвам насам поне три-четири пъти годишно, но още не съм се наситил на гледката!

— О! — успя да отрони Броколи.

— Добре дошъл в Мидения град, синко! — Орехчо кимна усмихнат — И дано ти хареса тук!

КАКВО СЕ СЛУЧИ ДО ТУК:

Когато отиваше да се къпе на реката, зайчето Броколи видя една много красива лодка. Тъй като дълго време собственикът й не се появи, Броколи реши да я разгледа, но заспа в нея и не усети, как лодката се е отвързала. Люляно от вълните, зайчето спа до сутринта и когато се събуди, откри че е отплавало далеч надолу по реката. Ужасено то си мислеше, че ще умре, носено завинаги от водата, но попадна на Орехчо, който го спаси и го завърза за сала си. Заедно с Орехчо, Броколи стигна до делтата на реката и за пръв път видя изумителния Миден град.

Броколи за пръв път виждаше пристанище и остана очарован. Миденият град имаше десет големи кея, които изглеждаха направо претъпкани. Имаше лодки с най-различни размери, множество салове и дори два огромнти морски кораба с обрасли с водорасли и миди бордове.