Ан Макафри - Полетът на дракона

Той я обърна внимателно, забелязвайки огромната подутина на бузата й под мръсната кожа. Чу как Ф’нор да издава команди към бъркотията в залата.

Драконовият ездач положи ръка, трепереща въпреки усилието да се контролира, на гърдите й, за да провери бие ли сърцето… Биеше, бавно, но силно.

Той изпусна дълбока въздишка. Както ударът, така и падането можеха да се окажат фатални. Може би и за цял Перн.

Към облекчението се прибави отвращение. Под мръсотията беше невъзможно да се каже на колко години е това същество. Той я вдигна на ръце. Лекото й тяло не беше прекален товар дори за изстисканите му от битката сили. Знаейки, че Ф’нор ще се справи ефикасно с всяка бъркотия, Ф’лар отнесе работничката в собствената си стая.

Той остави тялото й на високото легло, след това разрови огъня и добави повече светилници на куките над леглото. Повдигаше му се само от мисълта да докосне сплъстената мръсна коса, но въпреки това той внимателно я отстрани от лицето, обръщайки главата й ту на една, ту на друга страна. Чертите й бяха дребни и правилни. Едната й ръка, свободна от парцалите, беше сравнително чиста над лакътя, но изпъстрена със синини и стари белези. Ръцете й, когато той ги взе в своите, бяха покрити с мръсотия, но по същия начин добре оформени и с деликатни кости.

Ф’лар започна да се усмихва. Да, тя беше замъглила тази ръка така умело, че той наистина се беше усъмнил какво е видял отначало. И да, под прикритието и мръсотията, тя беше млада. Достатъчно млада за Уейра. И не беше от прост произход. И, за щастие, не беше достатъчно млада, за да бъде дете на Факс. Някоя от някогашните развлечения на Господарите? Не, в нея нямаше нито следа от обикновена кръв. Тя беше от чист род, без значение кой точно, и той беше склонен да мисли, че наистина е от Руатския. Избягнала по някакъв неизвестен начин клането преди десет Оборота и изчакала времето си, за да отмъсти. Защо иначе да кара Факс да се отказва от Хранилището?

Зарадван и удивен от това неочаквано щастие, Ф’лар посегна да свали роклята от неподвижното тяло, и усети, че нещо го спира. Момичето се беше свестило. Големите й, гладни очи, гледаха към него, без страх или очакване; с внимание.

Неусетно лицето й се промени. Ф’лар наблюдаваше, усмихвайки се все по-широко, как тя променяше истинската си външност в илюзия за неприятна грозота.

— Опитваш се да объркаш драконов ездач ли, момиче? — прихна той. Не я докосна повече, и седна срещу големите дялани крака на леглото. След това скръсти ръце на гърдите си, след което внезапно промени позата си, за да облекчи болката в ранената си ръка.

— Името и длъжността ти, момиче.

Тя бавно се надигна. Чертите й не бяха вече замъглени. Тя бавно се плъзна назад към таблата откъм главата, така че да се гледат през дължината на високото легло.

— Факс?

— Мъртъв. Името ти!

Вълна на избухнал триумф заля лицето й. Тя се измъкна от леглото, изправяйки неочаквано висок ръст. — Тогава декларирам своето. Аз съм от Руатския род. Обявявам Руата за своя — произнесе тя с неочаквано звънлив глас.

Ф’лар се вгледа в нея за момент, изпитвайки удоволствие от гордата й поза. След това отметна назад глава и се разсмя.

— Това? Тази разпадаща се руина? — Той не можеше да се удържи да не забележи комизма на съчетанието на такива маниери с такова облекло. — О, не. Между другото, красива леди, ние, драконовите ездачи, чухме и потвърдихме клетвата на Факс, че се отказва от Хранилището в полза на наследника си. Трябва ли да предизвикам на дуел и бебето? Или да го удуша със собствените му пелени?

Очите й пробляснаха. Устните й се разделиха в ужасяваща усмивка.

— Няма наследник. Гема умря преди детето да се роди. Излъгах.

— Излъга? — запита ядосаният Ф’лар.

— Да — иронизира го тя с издаване на брадичка. — Излъгах. Никакво дете не се роди. Просто исках да бъда сигурна, че ще предизвикаш Факс.

Той я сграбчи за китката, засегнат от това, че на два пъти се е поддал на нейните ръчкания.

— Ти си провокирала драконов ездач да се бие? Да убива? Когато е излязъл на Търсене?

— Търсене? Какво ме интересува вашето Търсене? Отново притежавам Руата. Десет Оборота съм чакала и действувала, крояла схеми и страдала заради всичко това. Какво значение може да има вашето Търсене за мен?

На Ф’лар му се прииска да отърси този израз на нахално презрение от лицето й. Той жестоко изви ръката й така, че я изправи на крака преди да отпусне хватката си. Тя се разсмя към него, пропълзя настрани и преди той да разбере намерението й и да направи нещо скочи на крака и излетя през вратата.