Ан Макафри - Полетът на дракона

Акушерката постави двете си ръце на корема на Гема, натискайки надолу и напявайки съвети на жената, потънала в болката прекалено много, за да може да чува. Гърчещото се тяло се изви в конвулсия, повдигайки се от леглото. Когато Лесса се опита да я подхване, леди Гема отвори очи широко. Изражението й беше на безкрайно облекчение. Тя рухна в ръцете на Лесса и остана неподвижна.

— Тя е мъртва! — изпищя една от жените и избяга, пищейки, от стаята. Гласът й отекваше надолу от каменните стени. — Мъртва… ъртва… тва… ааааа — отекна назад към поразените жени, които стояха неподвижни в шок.

Лесса положи жената обратно на леглото, гледайки изумена странно триумфалната усмивка на лицето на Гема. Отдръпна се в сянката, потресена повече от когото и да било. Тя, която никога не се беше спирала пред нищо, което би отблъснало Факс или би съсипало още повече Руата, трепереше от угризения на съвестта. Тя беше забравила в еднопосочното си увлечение, че може да има и други мотивирани от омраза към Факс. Леди Гема беше една от тях, и тя беше изпитала много повече пряка бруталност и унижения, отколкото Лесса. А Лесса беше мразела леди Гема, и беше изляла тази омраза върху жена, която заслужаваше уважението и поддръжката й много повече, отколкото порицанието й.

Лесса разтърси глава, за да разсее аурата на трагедия и отвращение от себе си, която заплашваше да я залее. Нямаше време за съжаление или разкаяние. Не сега. Не когато, довеждайки до смъртта на Факс, тя можеше да отмъсти не само за своите страдания, но и за тези на Гема!

Така трябваше. И тя разполагаше с необходимия лост. Детето… да, детето. Щеше да каже, че е живо. И че е мъжко. Драконовият ездач щеше да трябва да се бие. Той беше чул и потвърдил клетвата на Факс.

Усмивка, подобна на тази на лицето на мъртвата жена, прекоси това на Лесса, докато тя бързаше надолу по коридорите към Залата.

Тя вече почти влизаше в Залата, когато усети, че е позволила на предусещането за триумф да наруши самодисциплината й. Лесса спря на входа и бавно пое дълбоко въздух. След това отпусна рамене и слезе по стълбите, превърнала се отново в неугледна слугиня.

Носителката на вестта за смъртта хлипаше в краката на Факс.

Лесса изскърца със зъби, за да подтисне удвоената омраза към владетеля. Той беше щастлив, че леди Гема е починала, раждайки неговото дете. Дори в момента той нареждаше на истеричната жена да предаде на последната му фаворитка да се присъедини към него, без съмнение за да я обяви за своя първа дама.

— Детето е живо — извика Лесса с променен от гнева и омразата глас. — Момче е.

Факс скочи на крака, ритвайки настрана плачещата жена, и зловещо се озъби към Лесса.

— Какво казваш, жено?

— Детето е живо. Момче е — повтори тя, спускайки се по стълбите. Беше удоволствие да се види недоверието и яда на Факс. Хората на Надзирателя прекъснаха нестройните си наздравици.

— Руата има нов Господар. —

Драконите изръмжаха.

Желанието й да постигне целта си беше толкова силно, че тя пропусна да забележи реакцията на останалите в залата, както и безпричинното изръмжаване на драконите.

Факс се хвърли в действие. Той скочи през разделящото ги място, изревавайки че не приема новините. Преди Лесса да успее да се отдръпне, юмрукът му се стовари върху лицето й. Тя беше съборена встрани от стълбите, падна тежко на каменния под и остана да лежи там неподвижна като купчинка мръсни парцали.

— Спри, Факс! — преряза тишината гласът на Ф’лар, когато Господарят на Високите склонове вдигна крак да ритне неподвижното тяло.

Факс се завъртя. Ръката му автоматично се сви около дръжката на ножа.

— Беше чуто и потвърдено, Факс, — предупреди го Ф’лар с ръка, протегната в предупредителен жест, от драконови ездачи. Спазвай дадената и потвърдена клетва!

— Потвърдена? От драконови ездачи? — изкрещя Факс с ироничен смях. — Искаш да кажеш, от драконови баби — изсъска той. Очите му блестяха предизвикателно и той направи презрителен жест към тях.

Той моментално бе стреснат от скоростта, с която ножът на бронзовия ездач се появи в ръката му.

— Драконови баби? — запита Ф’лар. Присвитите му устни откриваха зъбите, в гласа му се таеше опасна мекота. Светлината на светилниците пробляскваше по кръжащото острие, докато той приближаваше към Факс.

— Баби! Паразити върху Перн. Край на силата на Уейра! Край, за добро — изръмжа Факс, скачайки напред към бойното поле.

Двамата противници усещаха суетенето зад тях, грубото разбутване на таблите, за да се освободи място за дуелиращите се. Ф’лар не можеше да си позволи да погледне към неподвижното тяло на работничката, но беше сигурен, съзнателно и инстинктивно, че тя е източникът на силата. Беше го усетил, когато тя влезе в стаята. Ръмженето на драконите го потвърди. Ако това падане я беше убило… Той се приближи към Факс, отскачайки настрани, за да избегне замаха на острието, когато Факс насочи атаката си в мощен удар.