Ан Макафри - Полетът на дракона

Бронзовият ездач забеляза влизането им и предупредително посочи към вътрешното Хранилище. Акушерката изглеждаше замръзнала на място. Лесса напразно я теглеше за ръката, молейки я да пресече Залата. За нейна изненада, бронзовият ездач тръгна към тях.

— Върви бързо, жено, леди Гема ще ражда преждевременно — каза той и посочи повелително към входа на Хранилището. Видът му беше намръщен и загрижен. Той я хвана за рамото и я поведе, въпреки нежеланието й, към стъпалата. Лесса я дърпаше за другата ръка.

Когато стигнаха до стълбите той отпусна хватката си, кимвайки на Лесса да я изпрати по останалата част от пътя. Едва когато достигнаха до вътрешната врата, Лесса забеляза колко внимателно ги наблюдава драконовият ездач. Гледаше дланта й върху ръката на акушерката. Лесса погледна внимателно към ръката си и я видя, като че ли принадлежеше на странник — дългите пръсти, добре оформени въпреки мръсотията и изпочупените нокти, малка длан с деликатни кости, поставена грациозно въпреки силата на хватката. Тя я замъгли.

Леди Гема наистина раждаше трудно, и не всичко беше наред. Когато Лесса се опита да се измъкне от стаята, акушерката я погледна с такъв ужас, че тя покорно остана. Очевидно беше, че другите дами на Факс са безполезни. Те се бяха насъбрали от едната страна на високото легло, въртяха ръце и разговаряха с пискливи и възхитени гласове. Наложи се Лесса и акушерката да съблекат леди Гема, да я успокоят и да държат ръцете й по време на спазмите.

От красотата на лицето на бременната жена беше останало много малко. Тя се потеше силно, кожата й беше посивяла. Гълташе въздух с усилие и хапеше устните си, за да не извика.

— Нещо не върви добре — измърмори полугласно акушерката. — Хей, ти, спри да се мотаеш — нареди тя, обръщайки се към една от покрякващата групичка. Нерешителността й беше изчезнала, когато новите й задължения временно й даваха права над високопоставените. — Донеси ми топла вода. Подай тези парцали отгоре. Намери нещо топло за бебето. Ако се роди живо, ще трябва да се пази от течение и студ.

Убедени от тираничния й тон, жените спряха да дърдорят и й се подчиниха.

Ако то оживее, отекнаха отново думите в главата на Лесса. Ако оцелее, ще бъде господар на Руата. Подчинен на Факс? Намерението й не беше точно такова…

Леди Гема сляпо потърси ръцете на Лесса, и, въпреки желанието си, Лесса й отвърна с такова успокоение, каквото можеше да предостави здравата хватка на родилката.

— Кърви твърде много — промърмори акушерката. — Повече парцали.

Жените започнаха отново да шумят, изпускайки леки писъци на страх и протест.

— Тя не трябваше да пътува толкова далече.

— И двамата ще умрат.

— Ох, толкова много кръв!

Твърде много кръв, мислеше си Лесса. Между нея и мен няма вражда. И детето идва твърде рано. То ще умре. Тя погледна надолу към измъченото лице и окървавената долна устна. Ако тя не вика сега, защо извика тогава? Лесса беше обхваната от бяс. Тази жена поради някаква скрита причина беше разсеяла Факс и Ф’лар умишлено точно в ключовия момент. Тя почти смачка ръцете на леди Гема в своите.

Болката от това неочаквано действие изтръгна Гема от краткия й отдих между разтърсващите я спазми, които я стягаха на все по-кратки и по-кратки интервали. Мигайки, за да отърси от очите си потта, тя ги фокусира отчаяно върху лицето на Лесса.

— Какво съм ти направила? — изхърка тя.

— Какво ли? Руата вече почти беше в ръцете ми, когато ти издаде тоя фалшив стон — каза Лесса с наведена глава, така че дори акушерката при краката на леглото да не може да я чуе. Беше толкова ядосана, че се е разкрила, че не я интересуваше, че жената е близо до смъртта.

Очите на леди Гема се разшириха. — Но… драконовият ездач… Факс не бива да убие драконовия ездач. Останали са толкова малко бронзови ездачи. Те са нужни всички. И старите легенди… звездата… звездата… — Разтърси я силен спазъм и тя не можа да продължи. Тежките пръстени на ръцете й се впиха в ръцете на Лесса, когато тя се хвана за момичето.

— Какво имаш предвид? — запита Лесса с неравен шепот.

Но агонията на жената беше толкова интензивна, че тя едва можеше да диша. Очите й сякаш щяха да изпаднат от очниците. Лесса беше ожесточена, въпреки че в нея се въртяха всякакви емоции освен отмъстителност. Беше шокирана от дълбоко женския инстинкт да облекчи болката на жена в тежко положение. Дори и в това състояние думите на леди Гема отекваха в главата й. Значи жената се беше опитала да защити не Факс, а драконовия ездач. Звездата? Червената звезда ли имаше предвид? Какви стари легенди?