Ан Макафри - Полетът на дракона

Той стоеше в центъра както на вниманието им, така и на неприязънта им. Внезапно блъсна стола си назад със смях, отиде до подноса с печеното и започна да кълца с ножа си парчета месо, пъхайки ги, без да обръща внимание на капещата мазнина, в устата си, без да престава да се смее грубо.

Когато Ф’лар се наклони над леди Гема, за да й помогне да стане от стола си, тя предупредително го хвана за ръката. Очите им се срещнаха, нейните бяха замъглени от болката. Тя го придърпа по-близо.

— Той смята да те убие, бронзов ездачо. Той обича да убива — прошепна тя.

— Драконовите ездачи не се убиват лесно, смела леди. Благодаря ви.

— Не искам да бъдеш убит — каза тя меко, прехапвайки устни. — Останали са толкова малко бронзови ездачи.

Ф’лар я изгледа удивен. Наистина ли тя, дамата на Факс, вярваше в Старите Закони? Той нареди на двама от хората на Надзирателя да я отнесат в Хранилището. След това хвана за ръката леди Тела, която постоянно подтичваше след него.

— Какво ви е нужно?

— Ох, ох! — възкликна тя. Лицето й беше изкривено от паниката и тя отвлечено тръскаше ръце. — Вода, топла, чиста. Плат. И акушерка. О, да, трябва да имаме акушерка.

Ф’лар се огледа за някоя от жените от Хранилището, погледът му се плъзна по първата неугледна фигура, която беше започнала да чисти разпиляната по пода храна. Вместо това той повика с жест Надзирателя и му нареди да повикат акушерката. Надзирателят замахна да ритне наведената над пода фигура.

— Хей… хей, ти, както там ти е името! Бягай да я повикаш от работилниците. Трябва да знаеш коя е.

С пъргавина, странна за престарялата й външност на полуинвалид, работничката избягна ритника, предназначен от Надзирателя за нея. Тя заситни надолу през Залата и се измъкна през кухненската врата.

Факс режеше и кълцаше месото, изпускайки от време на време хохот когато мислите му го развеселяваха. Ф’лар се приближи, без да бърза, до печеното, и без да чака покана от домакина си започна също да си реже по-добри парчета месо, канейки хората си да се присъединят. Войниците на Факс обаче изчакаха докато техният господар се нахрани докрай.

Владетелю, Хранилището твое сигурно е само

В стени от камък, порти от метал и зеленина щом няма.

Лесса хукна от Залата да търси акушерката. Умът й гореше от разочарование. Толкова близо! Толкова близо! Как така беше почти успяла да нареди всичко, и се беше провалила? Факс трябваше да предизвика драконовия ездач. А той беше млад и силен, лицето му беше лице на боец, строго и издаващо добър контрол. Не биваше да се забави. Беше ли умряло и последното чувство за чест у Факс, погребано под зелената трева?

И защо, ох, защо леди Гема избра точно този момент, за да започне да ражда? Ако стонът й не беше отвлякъл Факс, боят щеше да започне, и дори Факс, с целия си доказан опит на лукав боец, щеше да отстъпи пред драконов ездач, подкрепян от Лесса. Хранилището трябваше да бъде върнато на законния му Род! Факс не биваше да напусне Руата жив.

Над нея, на Високата Кула, големият бронзов дракон издаде странно изръмжаване. Многофасетните му очи блестяха в настъпващата тъмнина.

Несъзнателно тя го накара да замълчи, както би накарала уер-пазача. Ах, този уер-пазач. Той не беше се показал от дупката си, докато тя минаваше. Тя го чуваше как дърдори в паниката си. Драконите щяха да го докарат до смърт от ужас.

Наклонът на пътя в посока работилниците придаде скорост на летящите й стъпала, и тя трябваше да спре с плъзгане пред каменното жилище на акушерката. Почука по затворената врата. Отвътре се чу уплашено и учудено възклицание.

— Раждане. Раждане в Хранилището — извика Лесса между две поемания на въздух.

— Раждане? — чу се приглушен вик, и резетата на вратата бяха дръпнати. — В Хранилището?

— Дамата на Факс, и ако цениш живота си, бързай. Защото, ако е момче, ще бъде бъдещият собствен господар на Руата.

Това трябва да я подтикне към действие, помисли си Лесса, и в този момент вратата беше отворена от стопанина на жилището. Лесса виждаше иззад него как акушерката бързо събира нещата си, пъхайки ги в шала. Тя избута жената навън и нагоре по пътя, водещ нагоре по наклонения път към Хранилището, под вратата на Кулата, и я удържа да не побегне при вида на гледащия надолу към нея дракон. След това я въведе в двора и я избута, въпреки съпротивата й, в Залата.

Жената се запъна на вътрешната врата, спряна от зрелището. Господарят Факс, с крака, вдигнати на сглобяемата маса, чистеше ноктите си с острието на ножа, все още подсмивайки се. Драконовите ездачи в уеровите си туники тихо се хранеха около един поднос, докато стражите на Факс се бяха събрали около печеното.