Ан Макафри - Полетът на дракона

Леди Тела нервно дърдореше нещо относно ужасното състояние на стаите в които бяха настанени леди Гема и другите дами от съпровода на Господаря.

— Прозорците са били отворени цяла зима, и двата, и трябваше да видите боклука по пода. Накрая хванахме двама работници да го натъпчат в огнището. След това обаче то задимя така, че се наложи да изпратим човек горе. — Леди Тела се изхили. — Той откри, че коминът е запушен от тухла, паднала в него. Останалите част от комина обаче беше в добро състояние.

Тя размаха кърпичката си. Ф’лар задържа дъх, тъй като жестът отвя неприятния мирис в негова посока.

Той погледна през залата към вратата на вътрешното Хранилище и видя леди Гема бавно и внимателно да се спуска по стълбите. Някаква скрита разлика от обичайната й походка привлече вниманието му, и той се вгледа, опитвайки се да я идентифицира.

— О, да, бедната леди Гема — мелеше леди Тела, въздишайки дълбоко. — Толкова сме загрижени. Никак не мога да разбера защо нашият Господар Факс настоя тя да дойде. Още не й е времето, но въпреки това… — Плиткоумната й загриженост звучеше искрено.

Надигащата се омраза на Ф’лар към Факс и неговата бруталност внезапно узря. Той остави партньорката си да приказва на стените и учтиво протегна ръка на леди Гема, за да й помогне да слезе по стъпалата и да дойде до масата. Само краткото свиване на пръстите й около неговата ръка издаде благодарността й. Лицето й беше много бяло и напрегнато, бръчките около устата и очите й се бяха впили дълбоко, издавайки усилието от нейна страна.

— Виждам, че са положени известни усилия да се внесе малко ред в Залата — отбеляза тя с разговорен тон.

— Някои — потвърди сухо Ф’лар, обикаляйки с поглед големите мащаби на Залата. Грубите й стени бяха замрежени от паяжини, стари много Обороти. Обитателите на тези дантелени гнезда от време на време падаха с леко тупване по пода, по масите и в посудата. На местата, от които бяха махнати знамената на Руатския род, се виждаха голите кафяви каменни стени. Новите рогозки само подчертаваха мръсотията по каменните плочи. Сглобяемите маси изглеждаха наскоро изтъркани с пясък и рендосани, и посудата проблясваше мътно на светлината на напълнените отново светилници. С тях обаче беше допусната грешка: яркостта им твърде добре разкриваше сцената, която би била по-уютна при по-слабо осветление.

— Някога това беше толкова красива зала — промърмори леди Гема така, че само Ф’лар да я чуе.

— Техен приятел ли бяхте? — попита той вежливо.

— Да, когато бях млада. — Гласът й изразително затихна на последната дума, извиквайки у Ф’лар представата за щастливо моминство. — Това беше благороден род!

— Смятате ли, че някой може да е убягнал на мечовете?

Леди Гема му метна озадачен поглед, след това бързо си наложи спокоен израз, да не би промяната да бъде забелязана. Тя едва забележимо поклати глава и внимателно се наклони, за да заеме мястото си на масата. След това грациозно наклони глава към Ф’лар, едновременно знак на освобождаване и на благодарност.

Той се върна към партньорката си и я постави на масата от лявата си страна. Като единствените благородни личности, които щяха да вечерят в Руата тази нощ, леди Гема седеше от дясната му страна; Факс щеше да бъде от другата й страна. Драконовите ездачи и войниците на Факс щяха да седят на по-ниските маси. Представителите на гилдиите от Руата не бяха поканени.

Факс пристигна едва тогава с партньорката си за момента и двама заместници. Надзирателят ги въведе в Залата с енергични поклони. Ф’лар забеляза, че той се държи на прилично разстояние от своя владетел — както би могло да се предполага за Надзирател, надзираваното от когото е в такова лошо състояние. Ф’лар бръсна някакво пълзящо насекомо настрана и забеляза с крайчеца на окото си, че леди Гема потрепера погнусена.

Факс дотропа до почетната маса. Лицето му беше почерняло от подтиснатия гняв. Той дръпна стола си назад грубо, блъсвайки го в този на леди Гема, преди да седне. След това го дръпна обратно към масата с такава сила, че рискуваше да събори нестабилния плот на масата от поддържащите го крака. Ръмжейки, той огледа бокала и чинията си, готов да ги запрати настрана, ако не му харесат.

— Печено, господарю Факс, и пресен хляб, господарю Факс, и каквито плодове и корени са останали.

— Останали? Останали? Ти каза, че не сте събрали никаква реколта.

Очите на надзирателя се опулиха и той преглътна, задавяйки се. — Нищо като за изпращане. Нищо достатъчно добро, за да бъде изпратено. Нищо. Ако знаех, че се готвите да пристигнете, щях да пратя човек до Кром…