— Колко глупаво от страна на руатийците — отбеляза любезно Ф’лар. Факс се завъртя към него с искрящи очи, едната му ръка беше на дръжката на меча, очите му искряха. Ф’лар разбра с усещане, близо до удоволствие, че узурпаторът Факс може наистина да се нахвърли на драконов ездач! Той беше почти разочарован, когато човекът се овладя, хвана здраво поводите на животното си и го пришпори напред в бесен бяг.
— Май ще се наложи да го убия — промълви на себе си Ф’лар, и Мнемет разпери криле в знак на съгласие.
Ф’нор се спусна до бронзовия си водач.
— Видя ли го как беше готов да се нахвърли върху теб? — Очите на Ф’нор светеха, усмивката му беше кисела.
— Докато не си припомни, че съм яхнал дракон.
— Наблюдавай го, бронзов ездачо. Той смята да те убие, и то скоро.
— Ако може!
— Смятат го за лукав боец — усмивката на Ф’нор беше изчезнала.
Мнемет отново изпляска с криле, и Ф’лар разсеяно потупа голямата, мека шия.
— Отстъпвам ли му по нещо? — запита Ф’лар, засегнат от думите на Ф’нор.
— Доколкото зная, не — бързо отговори Ф’нор. — Никога не съм го виждал как действува, но това, което съм чувал, не ми харесва. Той убива често, с или без причина.
— И понеже ние, драконовите ездачи, не търсим кръв, значи не сме страшни като бойци, така ли? — отряза Ф’лар. — Срамуваш ли се от това, което си създаден да бъдеш?
— Аз? Не. — Ф’нор притаи дъх от тона на своя водач. — Другите от ятото също! Но в държанието на хората на Факс има нещо, което… което ме кара да търся някакво извинение да не се бия.
— Както ти сам отбеляза, вероятно ще ни се наложи да се бием. Тук, в Руата, има нещо, което нервира нашия благороден Господар.
Мнемет и Кант, кафявият дракон на Ф’нор, разпериха крила, пляскайки, за да привлекат вниманието на ездачите си.
Ф’лар застина неподвижно, когато драконът обърна бързо глава назад към ездача си. Големите очи проблясваха като пронизани от слънцето опали.
— В тази долина има някаква потайна сила — промърмори Ф’лар, вслушвайки се в раздразненото съобщение на дракона.
— Наистина, сила. Дори моят кафяв я усеща — отговори Ф’нор. Лицето му просветля.
— Внимателно, кафяви ездачо — предупреди го Ф’лар. — Внимателно. Изпрати цялото ято напред. Претърсете тази долина. Трябваше да го разбера. Трябваше да го заподозра. Всичко тук трябваше да бъде преценено. Какви глупаци сме станали драконовите ездачи!
Хранилището празно е.
Залата — пуста.
Хора напразно чака.
Пепел е почвата.
Гола — скалата.
Умира надежда всяка.
Лесса изгребваше пепелта от огнището, когато разтревоженият пратеник влезе, олюлявайки се, в Голямата Зала. Тя се направи на колкото е възможно по-малко подозрителна, за да не я отпрати Надзирателят на Хранилището. Тази сутрин се беше погрижила да я изпратят в Голямата Зала, знаейки че Надзирателят смята да накаже главния тъкач заради незадоволителното качество на продуктите, подготвени за изпращане на Факс.
— Факс идва! С драконови ездачи! — изплю човекът, като се хвърли в мрачната Голяма Зала.
Надзирателят, който почти беше готов да цапардоса с бич главния тъкач, се извърна от жертвата си. Куриерът, фермер от границата на Руата, се допрепъва до Надзирателя, толкова горд със съобщението си, че го хвана за ръката.
— Как си посмял да напуснеш фермата си? — Надзирателят вдигна бича си над изненадания фермер. Силата на първия удар събори човека на пода. Със стон той отпълзя извън обсега на втория удар. — Драконови ездачи, няма що! Факс? Ха! Той избягва Руата. Тук! — Той подчертаваше всяка дума с удар на бича, ритайки безпомощния нещастник, за да подпомогне урока, докато не се обърна отново към тъкача и двамата помощник-Надзиратели. — Как се е промъкнал този тук с такава съшита с бели конци лъжа? —
Надзирателят тръгна към вратата на Голямата Зала, но тя се отвори в момента, в който той посегна към желязната дръжка. Страж с побеляло лице влетя вътре, като почти събори Надзирателя.
— Драконови ездачи! Дракони! Над цяла Руата! — бърбореше той, размахвайки хаотично ръце. Както и фермерът преди малко, той също хвана Надзирателя за ръката и повлече парализирания от изумление служител към външния двор, за да му докаже, че говори истината.
Лесса събра последната купчинка пепел, взе инструментите си и се измъкна от Голямата Зала. Под прикритието на сплъстената коса на лицето й грееше доволна усмивка.
Драконови ездачи в Руата! Една възможност: тя трябваше да спомогне Факс да бъде унижен или ядосан по такъв начин, че да се откаже от това Хранилище в присъствието на драконовите ездачи. Тогава тя можеше да обяви рожденото си право.
Читать дальше