Ан Макафри - Полетът на дракона

— Излизал ли си рано сутрин напоследък? — попита Ф’лар, усмихвайки се зловещо.

— Да — издиша Литол със съскащ, задавен шепот. — Излизал съм. — Червата му прокъркориха, и той отскочи от драконовите ездачи с глава, наведена между прегърбените му плещи. — Вървете — оголи зъби той. И, тъй като те се поколебаха, помоли: — Вървете!

Ф’лар бързо излезе от стаята, последван от Ф’нор. Бронзовият ездач прекоси тихата, мрачна зала с дълги крачки и се гмурна в ослепителната слънчева светлина. Инерцията му го закара до центъра на площада. След това спря толкова рязко, че Ф’нор почти се сблъска с него, въпреки че заби токове в паважа.

— Ще прекараме точно същото време в другите Зали — заяви той с напрегнат глас. Лицето му беше извърнато настрани от погледа на Ф’нор. Гърлото му беше свито, говоренето внезапно се беше превърнало в мъчение. Той преглътна няколко пъти с труд.

— Да бъдеш без дракон… — промърмори Ф’нор със съжаление. Срещата с Литол беше посяла в него тъга, с която не беше свикнал. Това, че Ф’лар изглеждаше също толкова потресен, до голяма степен опровергаваше личното му мнение, че полубратът му е неспособен на емоции.

— Няма друг начин, след като Първото Впечатване е било вече направено. Знаеш това — насили се да каже накратко Ф’лар. След това закрачи към Залата, подслонила инструментите на кожарите.

Ф’лар беше удивен… но не особено. Течеше вече четвъртият им ден в компанията на Факс, и само железният контрол на Ф’лар върху ятото и върху самия себе си предпазваше ситуацията от избухване в насилие.

Чист шанс беше, разсъждаваше Ф’лар, докато Мнемет се плъзгаше плавно към Гръдния проход на Руата, че именно той, Ф’лар, беше избрал Високите склонове. Тактиката на Факс щеше да бъде успешна с Р’гул, който беше твърде чувствителен на тема гордост, или с С’лан или Д’нол, които бяха твърде млади, за да имат необходимото търпение и издръжливост. С’лел пък би се отдръпнал объркан, поведение почти също така опасно за Уейра, както и схватка.

Той трябваше да свърже в едно изводите още преди много време. Западането на Уейра и неговия авторитет не идваше само от Господарите на Хранилищата и техните хора. Идваше също така от самия Уейр, резултат от дейността на долнокачествени кралици и некомпетентни Стопанки на Уейра. Идваше от необяснимото настояване на Р’гул „да не бъдат безпокоени“ жителите на Хранилищата, от държането на драконовите ездачи вътре в Уейра. И пак вътре в Уейра беше поставено твърде голямо ударение на подготовката за Игрите, докато вътрешната конкуренция между ятата на се беше превърнала в начало и край на всяка дейност в Уейра.

Настъплението на тревата не беше станало за една нощ. Нито пък Господарите се бяха събудили една сутрин с идеята да престанат да пращат традиционния си десятък на Уейра. Това беше станало постепенно, и Уейрът му беше позволил да продължава, докато задачите и смисълът от съществуването на Уейра и на драконите бяха достигнали толкова ниска точка, че един парвеню, наследник по роднинска линия на древно Хранилище, можеше така да презира драконовите ездачи и основните правила за сигурност, които пазеха Перн свободен от Нишките.

Ф’лар се съмняваше дали Факс би се опитал да осъществи такава програма за агресия срещу съседните Хранилища, ако Уейрът поддържаше старото си високо положение. Всяко Хранилище трябва да има свой Господар, който да защищава долината и хората от Нишките. Едно Хранилище, един Господар — не един Господар да властвува над седем Хранилища. Това нарушаваше древната традиция, и не носеше добро, защото как би могъл един човек да защищава седем долини наведнъж? Хората, с изключение на драконовите ездачи, можеха да бъдат по едно и също време само на едно място. И ако човек не използуваше дракон, бяха нужни часове, за да стигне от едно Хранилище до друго. Никой водач на някогашния Уейр не би позволил такова крещящо нарушаване на древните традиции.

Ф’лар забеляза огнени езици край голите височини на прохода, и Мнемет покорно промени посоката на полета си, така че изгледът да бъде по-добър. Ф’лар беше изпратил половината ято напред от главната кавалкада. За тях щеше да бъде добра тренировка да разучат непознат терен. Беше раздал малки парчета огнен камък с инструкциите да се опърли всякаква зеленина по височините. Това щеше да послужи като напомняне на Факс, както и на неговите наемници, за страховитата способност на драконите, един феномен, който обикновените хора на Перн изглежда бяха забравили.