Ан Макафри - Полетът на дракона

Ф’лар лесно избягна удара, отбелязвайки обхвата на противника си, и реши, че има тук леко предимущество. Той остро си каза, че предимуществото не е особено голямо. Факс имаше несравнимо повече опит в убиването в ръкопашен бой, отколкото той, чиито дуели в тренировъчната зала винаги свършваха с първата кръв. Ф’лар реши, че трябва да избягва близкия бой с масивния Господар. Мъжът беше широкоплещест и опасен дори само с масата си. Ф’лар трябваше да използува бързина, а не груба сила.

Факс финтираше, опитвайки се да намери слаби или неприкрити места у Ф’лар. Двамата се присвиха, гледайки се от шест фута разстояние. Ръцете с ножовете се размахваха, свободните ръце разперваха пръсти, готови да сграбчат.

Факс отново нападна. Ф’лар му позволи да се доближи точно толкова, за да се отклони от удара му и да замахне с отметнатата назад ръка. Усети как платът се разкъсва под върха на ножа му и чу как Факс изръмжа. Владетелят скочи на крака по-бързо, отколкото изглеждаше способно туловището му, и Ф’лар трябваше да му убягва втори път, усещайки одраскването на ножа на Факс по тежката му уерова куртка.

Двамата обикаляха мрачно, дебнейки се един друг да открият пробиви в защитата си. Факс се метна напред, опитвайки се да превърне тежестта си в предимство срещу по-лекия и по-бърз противник, като го притисне между вдигнатата платформа и стената.

Ф’лар контрира, привеждайки се под удрящата ръка на Факс и замахвайки косо към хълбока му. Владетелят го сграбчи, дърпайки жестоко, и Ф’лар беше притиснат до другия му хълбок, напъвайки се отчаяно да удържи с лявата си ръка ръката с ножа далече. Ф’лар рязко вдигна коляно и едновременно се присви, за да подчертае удара. След това това отскочи, когато Факс изхърка и се присви от болката в слабините. Ф’лар се плъзна назад. Острото парене в лявото му рамо му сочеше, че не се е измъкнал недокоснат.

Лицето на Факс почервеня от гняв, и той изхърка от болката и шока. Но Ф’лар нямаше време да се възползува от моментното предимство, тъй като побеснелият Господар се изправи и атакува. Ф’лар трябваше бързо да се дръпне настрани, преди Факс да се сблъска с него. Ф’лар дръпна масата с месото между тях, обикаляйки я внимателно и свивайки рамото си, за да определи дълбочината на раната. Усещането беше като от изгаряне от въглен. Движенията бяха болезнени, но ръката можеше да бъде използувана.

Внезапно Факс грабна шепа парчета месо от един поднос и ги запрати по Ф’лар. Драконовият ездач отскочи, и Факс заобиколи масата със скок. Инстинктът подсказа на Ф’лар да се хвърли настрани, докато блестящото острие на ножа мина на инчове от корема му. Собственият му нож се впи в ръката на Факс. В миг те отново бяха отново лице в лице, но лявата ръка на Факс висеше неподвижно.

Ф’лар нападаше, използувайки предимството си, докато Господарят на Високите склонове отстъпваше. Но драконовият ездач подцени състоянието на противника си и получи страхотен ритник отстрани, когато се опитваше да се гмурне под финтиращия нож. Присвит от болка, Ф’лар панически се изтъркаля настрана от атакуващия го враг. Факс подскачаше напред, опитвайки се да падне върху него и да притисне по-лекия драконов ездач към пода, за да може да нанесе финален удар. Ф’лар някак си се изправи на крака, опитвайки се да се стегне и да посрещне страхотния замах на Факс. Единствено позицията му го запази. Факс се протегна твърде надалеч и изгуби равновесие. Ф’лар замахна отгоре с цялата сила, която можеше да събере, и острието на ножа му прониза незащитения гръб на Факс така, че върхът му се заби в нагръдната плоча.

Победеният Господар падна неподвижно на плочите. Силата на рухването му изби ножа от гръдната плоча, така че около инч от кървавото острие се показа обратно от гърба.

Тихичък вой проникна през мъглата на болката и облекчението. Ф’лар погледна нагоре и видя през замъглените си от потта очи жените, струпали се пред вратата към вътрешното Хранилище. Една от тях държеше добре увит предмет в ръце. Ф’лар не можа да разбере веднага значението на тази жива картина. Единственото, което се сещаше, беше че е много важно да проясни мислите си.

Той погледна надолу към мъртвеца. В убиването на човек нямаше никакво удоволствие, единствено облекчението, че той самият е останал жив. Той избърса чело с ръкав и се насили да се изправи. Хълбокът му още болеше от последния ритник, лявото му рамо гореше. Тръгна към работничката, която все още лежеше където беше паднала.