Ан Макафри - Полетът на дракона

— Стопанка на Уейра? — повтори тя, шокирана от удивление.

— Да, малка глупачке. Както казах, излязъл съм на Търсене… време е да се заемеш с нещо повече от Руата. И обектът на търсенето ми си… ти!

Тя зяпна пръста му, насочен към нея, като че ли той носеше някаква опасност.

— В името на Първото Яйце, момиче, ти имаш сила в излишък, щом можеш да накараш нищо неподозиращ драконов ездач да изпълнява желанията ти. Да, но вече никога повече, защото сега ще се пазя от теб.

Мнемет изгъргори утвърдително. Звукът беше като меко рокотене в гърлото му. Той изви врата си така, че едното му око беше обърнато точно към девойката, блестейки в сумрака на двора.

Ф’лар забеляза с непредубедена гордост, че тя нито се наведе, нито се отдръпна от близостта на окото, по-голямо от главата й.

— Той обича да го чешат по гънките на клепачите — отбеляза Ф’лар с приятелски тон, сменяйки тактиката.

— Зная — отвърна меко тя и протегна ръка, за да го направи.

— Неморт е снесла златно яйце — продължи убеждаващо Ф’лар. — Смъртта й наближава. Този път трябва да имаме силна Стопанка на Уейра.

— Червената Звезда? — зяпна момичето. Изплашените й очи се обърнаха към Ф’лар. Това го изненада, тъй като досега тя не беше показвала какъвто и да било страх.

— Виждала си я, нали? Разбираш ли какво означава? —

Той забеляза как тя преглътна нервно.

— Там има опасност — започна тя почти с шепот, хвърляйки пълен с предусещане поглед на изток.

Ф’лар не запита по какъв начин тя усеща наближаването на опасността. Той беше твърдо решил да я вземе в Уейра, дори насила, ако е необходимо. Но нещо вътре в него много искаше тя да приеме това доброволно. Разбунтувана Стопанка на Уейра щеше да е още по-опасна, отколкото глупава. Това момиче имаше твърде много сила и имаше твърде голям опит в хитрости и стратегия. Щеше да бъде пагубно да я антагонизира с несправедливо отношение.

— Опасността е за цял Перн, не само за Руата — каза той, промъквайки в гласа си умоляваща нотка. — И ти си нужна. Не само на Руата — Движение на ръката му подсказа, че това е само малка част от цялата картина. — Ние сме обречени без силна Стопанка на Уейра. Без теб.

— Гема каза, че всички бронзови ездачи са нужни — промърмори тя с изумен шепот.

Какво имаше предвид с това изречение? Ф’лар се намръщи. Беше ли тя чула нещо, което беше казал той? Ф’лар наблегна на аргумента си, сигурен единствено че е закачил една чувствителна струна.

— Ти победи тук. Остави детето — той видя реакцията й на отхвърляне на тази идея и безсрамно се коригира — детето на Гема да бъде издигнато тук. Като Стопанка на Уейра ти ще ръководиш всички Хранилища, не само съсипаната Руата. Вече постигна смъртта на Факс. Остави омразата настрана.

Тя гледаше Ф’лар с размислящи очи, преценявайки думите му.

— Никога не съм планирала нещата след смъртта на Факс — бавно потвърди тя. — Никога не съм мислила какво ще стане след това.

Объркването й беше почти детско и силно разтърси Ф’лар. Той не беше имал време, нито желание да разгледа нейното удивително постижение. Чак сега той придоби известно впечатление за неукротимия й характер. Тя нямаше как да е била по-възрастна от десет Оборота, когато Факс беше избил семейството й. И въпреки това, толкова млада, тя си беше поставила цел и беше успяла да изтърпи бруталността и да избегне разкриването достатъчно дълго, за да постигне смъртта на узурпатора. Каква Стопанка на Уейра щеше да стане от нея! В традицията на тези от Руатския род. Светлината на бледата луна я правеше да изглежда млада, ранима и почти красива.

— Ти можеш да бъдеш Стопанка на Уейра — повтори той с вежлива настоятелност.

— Стопанка на Уейра? — изпусна тя недоверчиво и огледа вътрешния двор, окъпан от меката лунна светлина. Той реши, че тя се колебае.

— Или може би предпочиташ парцалите — каза Ф’лар с остър, ироничен глас. — Сплъстената коса, мръсните крака, напуканите длани? Да спиш в сламата и да ядеш обелки? Ти си млада… по-точно, предполагам, че си млада — гласът му беше открито скептичен. Тя го изгледа хладно със здраво стиснати устни. — Това ли е върхът и таванът на всичките ти амбиции? Какво си ти, ако този мъничък ъгъл от големия свят е всичко, което искаш? — Той спря за момент, след което с върховно презрение добави: — Кръвта на Руатския род е станала рядка, както виждам. Ти се боиш!

— Аз съм Лесса, дъщеря на Господаря на Руата — отвърна тя, уязвена от кръвната обида. Тялото й се изправи, очите проблеснаха, главата се вдигна гордо. — Не се боя от нищо!