Ан Макафри - Полетът на дракона

Той забеляза как Лесса застана нащрек, когато той спря в спалнята.

— Трябва да нахраня Мнемет незабавно, така че можеш да се окъпеш първа — каза той, като претърси един сандък и намери чисти дрехи за нея, остатъци от предишните жители на стаята, но много по-прилични, отколкото сегашните й парцали. Внимателно постави обратно в сандъка бялата вълнена роба, която беше традиционното облекло при Впечатване. Тя щеше да я носи по-късно. Хвърли в краката й няколко одеяния и торбичка с каша от сапун и пясък, и посочи към гоблена, който прикриваше пътя към банята. След това я остави с купчината дрехи пред краката, тъй като тя не се беше опитала да подхване нищо.

Мнемет му съобщи, че Ф’нор храни Кант, и че той, Мнемет, също е гладен. Тя не вярваше на Ф’лар, но не се боеше от него самия.

— Че защо трябва да се бои от теб? — запита Ф’лар. — Ти си братовчед на уер-пазача, който й беше единственият приятел.

Мнемет информира Ф’лар, че той, един напълно пораснал бронзов дракон, няма никаква връзка с никакъв долен, пълзящ, окован и свитокрил уер-пазач.

— Тогава защо го изпратихте както се изпраща дракон? — запита Ф’лар.

Мнемет го осведоми високомерно, че е подходящо и справедливо да се тъжи за смъртта на предано и саможертвено същество. Дори един син дракон не би отрекъл факта, че Руатският уер-пазач не беше предал информацията, която му беше поверена, въпреки че е бил силно притиснат да го направи от самия Мнемет. Също така той беше успял чрез физическата си ловкост да насочи атаката си настрани от Ф’лар, въпреки че това му е костувало живота, което го възвисява до достойна за драконите смелост. Разбира се, че драконите биха отдали почит при смъртта му.

Ф’лар, изпитвайки удоволствие от това, че му се беше удало да подразни бронзовия дракон, се усмихна вътрешно. С голямо достойнство Мнемет се плъзна надолу към площадката за хранене.

Ф’лар скочи, след като Мнемет се приземи близо до Ф’нор. Тупването на земята му подсказа, че нямаше да е зле да беше накарал момичето да му превърже рамото. Той гледаше как бронзовият дракон се спуска към най-близкото тлъсто животно от стадото за храна.

— Излюпването наближава — приветствува Ф’нор брат си, и се усмихна нагоре към него, приклеквайки. Очите му блестяха от удоволствие.

Ф’лар кимна замислено.

— Ще има измежду кого да избираме за мъжките — изпусна той, знаейки, че Ф’нор шеговито крие ценните новини.

Те двамата гледаха как Ф’норовият Кант отдели от стадото една самка. Кафявият дракон ловко грабна дърпащото се животно с една лапа и се издигна, кацайки на един незает скален ръб, за да похапне.

Мнемет довърши първото животно и прелетя отново над стадото към площадката оттатък. Той отдели едра бягаща птица и я вдигна в ноктите си. Ф’лар наблюдаваше как той се издига, изпитвайки трепет на гордост от махащите с лекота криле, от слънчевите отблясъци по бронзовото туловище, блясъкът на сребристите нокти, разтворени за кацане. Той никога не се уморяваше да гледа как лети Мнемет или да се удивлява не несъзнателната му грациозност и сила.

— Литол беше претрупан от задълженията си, — отбеляза Ф’нор, — и ти изпраща безкрайната си почит и уважение. Той ще се справи добре в Руата.

— Това беше причината да бъде избран — изръмжа Ф’лар, въпреки всичко поласкан от реакцията на Литол. Господар-Регентството не беше достойна замяна за загубата на дракон, но все пак беше почетна отговорност.

— Във Високите склонове имаше много веселие — продължи Ф’нор, усмихнат широко, — и искрена тъга за смъртта на леди Гема. Ще бъде интересно да се види кой от претендентите ще докопа титлата.

— В Руата ли? — запита Ф’лар, гледайки надолу към полубрата си.

— Не. Във Високите склонове и другите Хранилища, покорени от Факс. Литол ще доведе свои собствени хора да пазят Руата и да дадат на каквато и да било армия отпор, ако случайно помислят да атакуват това Хранилище. Той познава много хора във Високите склонове, които биха предпочели да сменят Хранилището, дори при положение че Факс вече не е вече господар там. Той смята да стигне до Руата колкото се може по-бързо, така че хората ни скоро ще могат да се присъединят към нас.

Ф’лар кимна утвърдително, обръщайки се да поздрави още двама от ятото си, сини ездачи, които се спуснаха с драконите си на площадката за хранене. Мнемет прелетя пак в търсене на още птиче месо.

— Той не яде много — коментира Ф’нор. — Кант още се тъпче.

— Кафявите бавно достигат пълна зрелост — подчерта Ф’лар, забелязвайки с удовлетворение как очите на Ф’нор пробляснаха ядосано. Това ще го научи да съобщава новините.