Ан Макафри - Полетът на дракона

— Р’гул и С’лел са се върнали — изрече накрая кафявият ездач.

Двата сини дракона бяха докарали стадото до лудост. То пищеше и тъпчеше всичко в страха си.

— И другите също са повикани — продължи Ф’нор. — Неморт вече е почти вкочанена. — Той вече не можеше да се сдържа повече. — С’лел е довел две. Р’гул има пет. Със силна воля, казват, и красиви.

Ф’лар не каза нищо. Беше очаквал, че тези двамата ще доведат по много кандидатки. Нека докарат стотици, ако искат. Той, Ф’лар, бронзовият ездач, имаше в лицето на единствената си кандидатка победителката.

Раздразнен, че новините предизвикаха толкова слабо впечатление, Ф’нор се надигна.

— Трябваше да се върнем обратно за онази в Кром и за хубавата…

— Хубавата? — иронизира го Ф’лар и повдигна вежда в знак на презрение. — Хубава? Йора беше хубава — изплю той цинично.

— К’нет и Т’бор са докарали съперници от запад — добави бързо и загрижено Ф’нор

Накъсаният от вятъра рев на завръщащи се дракони отекна във въздуха. И двамата мъже вдигнаха глави към небето и видяха двойните спирали на две завръщащи се ята от по двадесет души.

Мнемет вдигна високо глава с гръмко мъркане. Ф’лар го повика, доволен, че драконът не се възпротиви при зова, въпреки че не беше хапнал особено много. Бронзовият ездач, отдавайки дружелюбен салют към брат си, стъпи на протегнатия крак на Мнемет и беше издигнат обратно нагоре към жилището си.

Мнемет хълцаше разсеяно, докато двамата вървяха по късия проход към прага на вътрешната зала. Той се отпусна във вдлъбнатото си легло и се настани удобно на изсечения камък. След като драконът се протегна и отпусна удобно клинообразната си глава, Ф’лар се приближи до него. Мнемет изгледа приятеля си с по-близкото око. Многобройните му фасети пробляскваха и се местеха, вътрешните клепачи постепенно се затваряха, докато Ф’лар чешеше успокояващо гънката на клепача.

Незапознатите можеха да сметнат такова наблюдаване за нервиращо. Но от момента преди двадесет години, когато големият Мнемет беше пробил черупката си и се беше измъкнал на Площадката за Излюпване, люлеейки се на слабите си крака, пред момчето Ф’лар, драконовият ездач смяташе тези тихи моменти за най-приятните от целия ден. Нямаше по-голямо уважение, което можеше да бъде оказано на човека, отколкото доверието и приятелството на крилатите животни на Перн. Защото лоялността, която драконите спазваха към избрания от тях от човешкия род от момента на Впечатването нататък, беше непоколебима и пълна.

Вътрешното задоволство на Мнемет беше такова, че голямото око бързо се затвори. Драконът заспа, само върхът на опашката му стоеше изправен, сигурен белег, че той ще се събуди мигновено, ако се наложи.

Лесса изчака, докато звукът от стъпките на драконовия ездач подсказа, че той наистина е излязъл. Тя бързо претича през голямата пещера и чу стържене на нокти и свистене на могъщи крила. Премина бързо през късия проход, чак до ръба на зеещия вход. Бронзовият дракон се виеше долу, в по-широкия край на дългия около миля празен овал, който представляваше Бенденският Уейр. Тя беше чувала за Уейровете, както и всеки жител на Перн, но да бъдеш в един от тях беше съвсем различно нещо.

Тя огледа нагоре, наоколо, надолу голата скална повърхност. Единственият начин да се излезе оттук беше на крилата на дракон. Най-близките отвори на пещери бяха на недостижимо разстояние, над нея откъм едната страна и под нея откъм другата. Беше изолирана тук сигурно.

Стопанка на Уейра, беше й казал той. Негова жена? На неговия Уейр? Това ли беше имал предвид? Не, впечатлението, което тя беше получила от дракона, беше по-различно. Внезапно тя се досети, че е странно, че е разбрала дракона. И обикновените хора ли бяха способни на това? Или това се дължеше на кръвта на драконови ездачи в нейния род? Във всеки случай Мнемет беше имал предвид нещо повече, някакъв специален ранг. Следователно те трябва да са я имали предвид за Стопанка на Уейра заедно с неизлюпената драконова кралица. Само че как тя, или те, щяха да го направят? Тя си спомняше мъгливо, че когато драконовите ездачи излезеха на Търсене, те издирваха определени жени. Следователно тя беше една от няколкото претендентки. И въпреки това бронзовият ездач й беше предложил поста като че ли единствено тя е подходяща. Той май беше доста голям мечтател. Арогантен, но не нагъл като Факс.