Ан Макафри - Полетът на дракона

— Какво? Изплашена ли си? — иронизира я драконовият ездач, спирайки за момент, след като съблече разкъсаната и окървавена риза.

С поклащане на глава Лесса насочи вниманието си към широкоплещестия, мускулест гръб. Бледата кожа на тялото беше декорирана със засъхнали кървави струйки. От раната на рамото сълзеше свежа кръв, тъй като събличането на ризата беше разкъсало меките съсиреци.

— Ще имам нужда от вода — каза тя и забеляза, че сред нещата, които той й е подал, има плоска паничка. Тя бързо отиде до басейна, чудейки се как е могла да се съгласи да отиде толкова далече от Руата. Макар и в руини, тя беше нейна и й беше позната от Кулата до най-дълбоките изби. В онзи момент, когато идеята беше предложена и коварно проведена от драконовия ездач, тя се чувствуваше способна на всичко, след като най-сетне беше постигнала смъртта на Факс. Сега всичко, което можеше да направи, беше да се пази да не разлее водата от паничката, която необяснимо трепереше в ръцете й.

Тя се насили да се занимава само с раната. Порязването беше лошо, дълбоко където се беше забил върхът на ножа и разкъсано надолу във все по-плитък разрез. Пръстите й усещаха гладката му кожа, докато промиваше раната. Въпреки желанието си тя усети мъжката му миризма, съставена не чак толкова неприятно от пот, кожа и странен мускусен дъх, който сигурно идваше от близостта с драконите.

Въпреки че сигурно го болеше, докато тя почистваше съсирената кръв, той не показваше никакви признаци на дискомфорт, като че ли беше безчувствен към операцията. Тя беше още по-обидена от това, че не може да го подразни чрез грубо третиране, за да си върне за неговото неуважение към чувствата й.

Тя изскърца гневно със зъби, докато втриваше старателно целебния балсам. След това направи неголяма превръзка и я пристегна здраво с други ивици от разкъсана дреха. След това отстъпи назад, привършила с лечението си. Той сви ръка изпитателно в ограничаващата го превръзка, и движението раздвижи мускулите по гърба му.

Когато се обърна към нея, очите му бяха тъмни и замислени.

— Бяхте много внимателна, миледи. Благодаря. — Усмивката му беше иронична.

Тя отстъпи назад, когато той се надигна, но той само отиде до сандъка и взе чиста, бяла риза.

Дочу се приглушено бучене, което бързо се засили.

Ръмжене на дракони? — чудеше се Лесса, опитвайки се да подтисне налудничавия страх, надигащ се в нея. Излюпването ли беше започнало? Тук нямаше леговище на уер-пазач, в което да се укрие.

Когато разбра объркването й, драконовият ездач се разсмя весело, и с поглед към нея отдръпна настрана един гоблен точно когато някакъв шумен механизъм в канал в стената избута в полезрението й поднос с храна.

Засрамена от необоснования си страх и вбесена от това, че той го беше отбелязал, Лесса седна инатливо на покритата с кожа стенна седалка, желаейки му от сърце най-различни сериозни и болезнени рани, които тя да може да превърже с невнимателни ръце. Нямаше да пропусне бъдещите възможности.

Той постави подноса на ниската маса пред нея, хвърляйки на пода купчина кожи вместо стол за самия него. Имаше хляб, месо, купа клах, изкусително жълто сирене и дори няколко парчета зимни плодове. Тя дори не се протегна към храната, въпреки че мисълта за парче плод, който да е изсъхнал вместо развален, напълни устата й със слюнка. Той погледна нагоре към нея и се намръщи.

— Дори в Уейра дамата първа разчупва хляба — каза той и кимна с уважение към нея.

Лесса се изчерви, несвикнала на каквито и да било комплименти и определено несвикнала да яде първа. Тя разчупи парчето хляб. То не приличаше на нищо, което тя беше яла някога. Първо, беше прясно. Брашното е било внимателно пресято, без следи от пясък или люспи. Тя взе резена сирене, който той й протегна, и то също имаше необикновено приятен остър вкус. Много окуражена от този белег на промяна в статуса й, Лесса се протегна за най-голямото парче плод.

— Виж сега — започна драконовият ездач и ръката му докосна нейната, за да привлече вниманието й.

Тя изпусна виновно плода, мислейки, че е сбъркала, и го загледа, размишлявайки над грешката си. Той вдигна плода и го постави отново в ръката й, докато продължаваше да говори. Тя си гризна от него, обезоръжена, и насочи към мъжа цялото си внимание.

— Слушай ме внимателно. Не бива да показваш страх нито за миг, каквото и да става по време на Площадката на Излюпването. И не бива да я оставяш да преяжда. — Намръщен израз прекоси лицето му. — Една от главните ни задачи е да пазим драконите да не преяждат.