Ан Макафри - Полетът на дракона

На главната част от пясъчната арена няколко от яйцата вече бяха широко разчупени. Дракончетата, промъквайки се несигурно, се движеха срещу — и Лесса преглътна — момчетата, застанали твърдо в полукръг. Някои от тях не бяха по-големи, отколкото тя беше в деня, когато армията на Факс се беше стоварила върху Руатското Хранилище.

Писъците на жените притихнаха до приглушени охкания и ридания, когато едно от дракончетата се пресегна с нокти и челюсти, за да грабне едно от момчетата.

Лесса се насили да гледа, докато младият дракон буквално смаза момчето, запращайки го настрани, като че ли неудовлетворен от нещо. Момчето не помръдна, и Лесса можеше да види как кръвта от причинените от дракона рани попива в пясъка.

Друго драконче се приближи до друго момче и спря, пляскайки с мокрите си криле безсилно. Изви набръчканата си шия и изкряка пародия на окуражаващото припяване, което често тананикаше Мнемет. Момчето несигурно повдигна ръка и започна да чеше гънката на клепача. Не вярвайки на очите си, Лесса гледаше как дракончето наклони глава, приближавайки я към момчето. Припяването му ставаше все по-меко. Лицето на детето се разтвори в невярваща усмивка на щастие.

Откъсвайки очите си от изумителното зрелище, Лесса видя, че друго драконче върши същото с друго момче. На арената се появиха още два дракона. Един от тях беше съборил едно момче и се разхождаше отгоре му, без да забелязва, че ноктите му оставят големи рани. Дракончето, което го беше последвало, се спря при раненото дете, навеждайки главата си към лицето му, заприпява разтревожено. Докато Лесса гледаше, момчето успя да се изправи на краката си. Сълзи от болка течаха по бузите му. Тя го чуваше как моли дракона да не съжалява, и че той е само малко одраскан.

Нещата свършиха много бързо. Младите дракони се разделиха по двойки с момчетата. Зелените ездачи се спуснаха долу, за да отнесат неприетите. Сините ездачи кацнаха на пода с животните си и поведоха двойките навън от пещерата. Младите дракони пищяха, мъркаха и пляскаха с мокри криле, докато се олюляваха навън, окуражавани от новопридобитите си другари по Уейр.

Лесса решително се обърна назад към клатещото се златно яйце, знаейки какво да очаква и опитвайки се да предрече какво успелите момчета бяха или не бяха направили, за да не ги изолират малките дракончета.

По златната черупка пролази пукнатина, която бе посрещната с ужасени писъци от момичетата. Някои бяха припаднали и приличаха на малки купчинки бял плат, други бяха прегърнати от пипалата на общия страх. Пукнатината се разшири и се подаде клинообразна глава, последвана бързо от блестяща в злато шия. Лесса се учуди с неочаквано спокойствие колко ли време би било нужно, за да порасте животното, като се имат предвид без съмнение малките му размери при раждането. Защото главата беше по-голяма от тези на малките дракони, а те бяха достатъчно големи, за да смачкат жилави момчета на по десет пълни Оборота.

Лесса дочу гръмко напяване откъм залата. Хвърляйки поглед към наблюдаващите, тя разбра, че то идва от наблюдаващите бронзови дракони, защото това беше раждането на тяхната партньорка, тяхната кралица. Напяването се засили когато черупката се разчупи на парчета и се появи златното, блестящо тяло на новата женска. Тя се измъкна, забивайки острата си човка в мекия пясък, и попадна за момент в капан. След това се изправи, пляскайки с мокрите си криле, смешна и нелепа с тромавата си слабост, и внезапно, с неочаквана бързина, се хвърли към вкаменените от ужас момичета. Преди Лесса да успее да мигне, тя разтърси първото момиче с такава злоба, че се чу как главата й изпуква и тя рухна неподвижна на пясъка. Изоставяйки я, драконицата скочи към второто момиче, но не прецени правилно разстоянието и падна, посягайки с нокът да се опре и раздирайки тялото на девойката от рамото до бедрото. С писъка си смъртно раненото момиче отвлече дракона и изтръгна останалите от ужасения им транс. Те се пръснаха в паническо объркване, тичайки, бягайки, скачайки, спъвайки се, падайки по пясъка, към изхода, през който бяха излезли момчетата.

Когато златистият звяр, пищейки жално, се хвърли надолу от издигнатата арена към пръснатите жени, Лесса скочи. Защо това глупаво, празноглаво момиче не беше отстъпило настрана, помисли си Лесса, сграбчи клинообразната глава, не много по-голяма на тази възраст от собственото й тяло. Дракончето беше толкова тромаво и слабо, че само си беше най-злият враг.