Ан Макафри - Полетът на дракона

В гърлото на Лесса се надигна жлъч, и тя преглътна. Биха ли те разбрали, че Рамот може да събуди всички понякога? Или може би беше по-добре да събуди Р’гуловия Хат. Тя леко се усмихна вътрешно, когато мисълта за тайната й способност да разговаря с всеки дракон в Уейра, син, зелен, кафяв или бронзов, мигновено я успокои.

— Когато изобщо успяваше да накара Неморт да се размърда — промърмори С’лел, почесвайки се загрижено по брадичката.

Р’гул хвърли на С’лел остър поглед, за да го накара да замълчи, и след като успя, потупа по дъсчицата за писане на Лесса.

Подтискайки въздишката си, тя взе стилото. Вече беше писала тази балада девет пъти с абсолютна точност, дума по дума. Десет очевидно беше за Р’гул магическо число, тъй като тя беше написала всяка една от традиционните Обучаващи Балади, Сагите за Бедствието и Законите, верни буква по буква, по десет пъти. Наистина, не беше разбрала половината от тях, но знаеше смисъла им.

„Планини треперят, морета кипят,“ написа тя.

Може би. Ако е имало голямо вътрешно разместване на земните пластове. Един от пазачите на Факс в Руатското Хранилище беше разказвал веднъж на стражите една история от дните на дядото на господаря си. Цяло крайбрежно селище в Източен Форт се било плъзнало във водата. Същата година било имало няколко огромни вълни, и се твърдяло, че оттатък Иста се била появила пак по същото време планина, чийто връх изригвал огън. След това изчезнала обратно. Може би този ред разказваше за това. Може би.

„Пясъците парят…“ Наистина се говореше, че през лятото Игенската равнина може да бъде направо непоносима. Няма сянка, няма дървета, няма пещери, само бяла пясъчна пустиня. Дори драконовите ездачи старателно избягваха тази област в средата на лятото. И, като се досети, пясъците на Площадката на Излюпването винаги бяха топли под краката. Ставаха ли тези пясъци достатъчно горещи, за да парят? И какво всъщност ги стопляше? Същият невидим подземен огън, който загряваше водата в баните на Бенденския Уейр?

„Дракони твърдят…“ Достатъчно тромаво, за да може да се разтълкува по една дузина различни начини, и Р’гул дори не би намекнал кой от тях е официалният. Означаваше ли това, че драконите твърдят, че Червената Звезда е близо? Как? Като издават специален звук, подобен на този, с който жалеят, когато някой от техния род отиде да умре между? Или може би драконите подсказват какво могат да направят, докато Червената Звезда е наблизо? Освен, разбира се, традиционната им задача да изгорят Нишките, докато са още в небето? Ох, колко много неща не казваха тези балади, и никой не искаше да обясни. Но все пак трябва да е имало някакъв смисъл.

„Камъни се скупчват и пламтят огньове, няма я тревата, Перн за бой готов е.“

Още загадки. Камъни върху огъня ли трупа някой? Огнения камък ли имат предвид? Или пък камъните се скупчват сами като по време на лавина? Авторът на баладата поне можеше да подскаже сезона — или може би го е направил с „няма я тревата“? Смяташе се обаче, че зеленината привлича Нишките, което беше традиционното обяснение защо е забранено да се оставя растителност около човешките жилища. Но камъните не можеха да спрат Нишките да се заровят в земята и да се размножават под нея. Само фосфиновите издишвания на дъвчещ огнен камък дракон спираха Нишките. И в днешни дни никой, усмихна се тънко Лесса, дори и драконовите ездачи — определено с изключение на Ф’лар и на хората от неговото ято — не си даваха труда да използуват огнен камък, да не говорим пък за това да изкореняват тревата около къщите. Напоследък хълмовете, поддържани голи със столетия, се покриваха с гъста трева напролет.

„Стражата навън излиза.“

Тя издраска фразата със стилото, мислейки си: Така че нито един драконов ездач да не може да напусне Уейра незабелязано.

Сегашната политика на бездействие на Р’гул като Водач на Уейра почиваше на идеята, че ако никой, Господар или обикновен жител на Хранилище, не вижда драконови ездачи, тогава никой няма да се чувствува обиден. Дори традиционните патрули вече летяха над необитаеми области, за да оставят сегашното раздразнение относно „паразитния“ Уейр да изчезне. Факс, чиято открита вражда беше запалила това движение, не беше отнесъл каузата със себе си в гроба. Говореше се, че Ларад, младият Господар на Телгар, е новият му водач.

Р’гул като Водач на Уейра. Това дълбоко измъчваше Лесса. Той беше толкова открито неподходящ. Но неговият Хат беше летял с Неморт по време на последния й полет. Традиционно (тази дума почваше да отвращава Лесса заради многобройните лични пропуски, извинявани с нея) Водач на Уейра беше ездачът на партньора на кралицата. Е, Р’гул изглеждаше подходящ човек — едър здравеняк, енергичен физически и доминиращ. Тежкото му лице внушаваше представата за строго дисциплинирана личност. Само че според Лесса тази дисциплина беше насочена в погрешна посока.