Ан Макафри - Полетът на дракона

А Ф’лар… той беше дисциплинирал себе си и ездачите от своето ято по начин, който Лесса смяташе за подходящ. Защото той, за разлика от Водача на Уейра, не само искрено вярваше в Законите и Традициите, които следваше, но и ги разбираше. Отново и отново тя беше успявала да разбере като озадачаващ урок фраза или две, подхвърлени от Ф’лар в нейна посока. Но традиционно само Водачът на Уейра инструктираше Стопанката на Уейра.

Защо, в името на Яйцето, с Неморт не беше летял Мнемет, Ф’ларовият бронзов гигант? Хат беше благородно животно, в пълната си сила, но не можеше да се сравнява с Мнемет нито по размери, нито по размах на крилете, нито по сила. В последната купчинка яйца на Неморт щеше да има повече от десет яйца, ако с нея беше летял Мнемет.

Йора, последната и неоплакана Стопанка на Уейра беше била дебела, глупава и некомпетентна. Всеки беше съгласен с това. Съответно и драконът приличаше на ездача си така, както ездачът приличаше на дракона. Размислите на Лесса стигнаха до извод. Без съмнение Мнемет беше бил така отблъснат от драконицата, както човек като Ф’лар би бил отблъснат от ездачката — по-точно неездачката, поправи се Лесса, хвърляйки ироничен поглед към похъркващия С’лел.

Но ако Ф’лар беше встъпил в опасността от отчаяния дуел с Факс, за да запази живота на Лесса там, в Руатското Хранилище, за да я доведе в Уейра като кандидатка за Впечатването, защо тогава не беше поел ръководството на Уейра, когато тя беше успяла, и не беше изместил Р’гул? Какво чакаше? Навремето той беше достатъчно страстен и убедителен, за да я накара да се откаже от Руата и да дойде в Бенденския Уейр. Защо сега беше възприел такава позиция на отвлечено равнодушие, докато Уейрът все повече и повече губеше авторитета си?

„За да опазя Перн“, беше казал Ф’лар. От какво, ако не от Р’гул? По-добре щеше да бъде да започне работата по спасяването му. Или изчакваше, докато Р’гул се провали фатално? Р’гул няма да се провали, мислеше си тъжно Лесса, защото няма да направи каквото и да било. И особено няма да обясни това, което тя иска да знае.

„Гледай, Звезден камъко, претърсвай небето.“ От мястото си Лесса можеше да види гигантския правоъгълник на Звездния камък, очертан на фона на небето. До него винаги стоеше ездач-страж. Един ден тя се покатери там горе. Оттам се откриваше величествен изглед към Бенденските планини и към високото плато, което достигаше до самия Уейр. Миналия Оборот при Звездния камък имаше голяма церемония, когато изгряващото слънце като че ли кацна за момент върху Скалата на Пръста, отбелязвайки зимното слънцестоене. Това обаче обясняваше единствено важността на Скалата на Пръста, не и тази на Звездния камък. Още една необяснена загадка.

„Гответе се, Уейрове“, изписа Лесса мрачно. Множествено число. Не Уейр, а Уейрове. Р’гул не можеше да отрече, че на Перн имаше пет празни Уейра, изоставени кой знае преди колко Оборота. Тя трябваше да научи имената и реда на основаването им. Форт беше първият и най-могъщ, след това Бенден, Високите склонове, Горещия Иген, Океанският Иста и равнинният Телгар. Нямаше обаче обяснение защо пет са били изоставени. Нито защо големият Бенден, способен да подслони петстотин животни в мириадите от пещери, поддържаше едва двеста. Разбира се, Р’гул беше се измъкнал с обяснението, че Йора е била некомпетентна и невротична Стопанка на Уейра, и е позволявала на нейната драконова кралица да преяжда безконтролно. (Никой не беше казал на Лесса защо това е толкова нежелателно, нито пък съответно защо, в противоположност на това, те бяха толкова доволни когато Рамот се тъпчеше.) Разбира се, Рамот растеше, растеше така бързо, че промените се забелязваха всеки ден.

Лесса се усмихна с нежна усмивка, която дори присъствието на Р’гул и С’лел не можеше да обезпокои. Тя премести поглед от драсканиците си към прохода, който водеше от Стаята на Съвета нагоре към голямата пещера, където беше леговището на Рамот. Тя усещаше, че Рамот все още спи дълбоко. Жадуваше драконицата да се събуди, жадуваше за успокоителното внимание на тези дъгоцветни очи, за приятното й присъствие, което правеше живота в Уейра поносим. Понякога Лесса се чувстваше като че ли е две различни личности: радостна и доволна, когато се грижи за Рамот, и мрачна и ядосана, когато драконицата спи. Лесса прекъсна внезапно подтискащата мисъл, и се върна прилежно към урока. Така времето минаваше по-бързо.

„Червената Звезда е близо.“

Това покри с мрак, сякаш пребоядиса в зелено Червената Звезда, и Лесса заби стилото си в мекия восък със символ за завършена работа.