Ан Макафри - Полетът на дракона

— Не, — продължи Манора спокойно, — традиционно — и тя се усмихна криво към Лесса — на Уейра се изпращат първите плодове на земята и лова. Наистина, през последните Обороти доставките ни хронично не достигаха, но това нямаше значение. Нямахме млади дракони, които да храним. Те ядат здравата, както знаете. — Погледите на двете жени се сключиха във вечното женско изумление от прищевките на младите, за които те се грижат. След това Манора повдигна рамене. — Ездачите ходеха на лов с животните си по Високите склонове или по Керунското плато. Сега обаче…

Тя направи безпомощна гримаса, за да подскаже, че ограниченията на Р’гул са ги лишили от това облекчение в снабдяването с продоволствия.

— А някога — продължи тя, гласът й беше омекнал от носталгията, — прекарвахме най-студената част от Оборота в някое от южните Хранилища. Или, ако искахме и можехме, се връщахме по родните си места. Семействата някога се гордееха с дъщери, тръгнали със синовете на драконовия народ. — Лицето й се отпусна в тъжни бръчки. — Светът се върти, и времената се менят.

— Да — чу се Лесса да казва с неприятен глас. — Светът се върти, и времената… времената се менят.

Манора погледна към нея стреснато.

— Дори Р’гул ще види, че нямаме друг избор — продължи Манора набързо, опитвайки се да се върне към нейния проблем.

— И какво? Ще позволи на възрастните дракони да ловуват?

— О, не. Той е безкомпромисен относно това. Не. Ще трябва да търгуваме с Форт или Телгар.

В Лесса избухна възмущение. Това беше несправедливо.

— Дойде ли ден на Уейра да се наложи да купува това, което трябва да му бъде давано… — и тя спря по средата на изречението, смразена както от възможността за такава нужда, така и от неизбежното ехо от други думи. „Дойде ли ден някое от моите Хранилища да не може да издържа себе си или да посрещне както трябва законния си владетел…“ Думите на Факс отекваха в главата й. Отново ли предсказваха тези думи бедствие? За кого? И какво?

— Знам, знам — казваше загрижено Манора, без да забележи шока, в който беше изпаднала Лесса. — Това вече прелива чашата. Но ако Р’гул не позволи да се ловува благоразумно, няма да имаме друг избор. Пробождането на глада в стомаха му няма да му хареса особено.

Лесса се бореше да подтисне вътрешния ужас. Тя пое дъх дълбоко.

— Тогава сигурно ще си пререже гърлото, за да изолира стомаха — изсъска тя. Острият коментар върна живостта на мисълта й. Тя игнорира изненадания поглед на Манора и продължи.

— Традиция е ти като старша на жените от Долните Пещери да довеждаш такива неща до вниманието на Господарката на Уейра, нали?

Манора кимна, объркана от бързата смяна на настроението на Лесса.

— И съответно аз, като Стопанка на Уейра, трябва да доведа това до вниманието на Водача на Уейра, който, предполага се — тя не се опита да прикрие издевателството — предприема действия по въпроса?

Манора кимна с объркан поглед.

— Добре тогава — каза Лесса с приятен, весел глас, — ти достойно си изпълнила традиционните си задължения. Сега е мой ред да изпълня моите. Нали?

Манора изгледа Лесса внимателно. Лесса й се усмихна убеждаващо.

— Значи вече можеш да оставиш работата на мен.

Манора бавно се надигна. Без да сваля поглед от Лесса, тя започна да събира дъсчиците.

— Твърди се, че Форт и Телгар са събрали необикновено добра реколта — подхвърли тя. Спокойният й тон не прикриваше особено добре тревогата й. — Керун също, въпреки крайбрежното наводнение.

— Наистина ли? — измърмори Лесса учтиво.

— Да — продължи Манора окуражено, — и стадата в Керун и Тилек са се увеличили доста.

— Радвам се за тях.

Манора я измери с поглед, не съвсем убедена от внезапната й вежливост. Привърши със събирането на дъсчиците, след което ги постави отново на грижливо подредена купчинка.

— Забелязали ли сте как К’нет и ездачите от неговото ято се дразнят от ограниченията на Р’гул? — запита тя, наблюдавайки Лесса внимателно.

— К’нет?

— Да. И старият С’ган. Да, кракът му все още е трудно подвижен, и Тагат може да е повече сив, отколкото син, от старостта, но той беше от люпилото на Лидит. Последните й яйца излюпиха добри животни — отбеляза тя. — С’ган си спомня други времена…

— Преди светът да се завърти и времената да се променят ли?

Този път приятелският тон на Лесса не подведе Манора.

— Ти си привлекателна за драконовите ездачи не само като Стопанка на Уейра, Лесса от Перн — каза Манора остро. Лицето й беше напрегнато. — Някои от кафявите ездачи, например…